Между 1990 и 1991 г. Съединените щати и международната коалиция от 34 държави се бориха с Ирак в така наречената война в Персийския залив. Причината за пожара е инвазията на Кувейт от иракските войски.
На 2 август 1990 г. иракската армия нахлува на територията на Кувейт и анексира малкото емирство, разположено в Персийския залив. Това нашествие предизвика силен международен отговор и Съветът за сигурност на ООН осъди нашествието. След като бяха одобрени редица санкции, САЩ започнаха да изпращат войски в Саудитска Арабия, ръководейки мощна коалиция с цел освобождаване на Кувейт и прилагане на международното право.
След въздушна бомбардировка над Ирак и бърза наземна намеса иракският режим се предаде и се съгласи да се оттегли от Кувейт.
Произход на войната в Персийския залив
След дълга изнурителна война с Иран икономиката на Ирак беше в тежко положение. Към 1990 г. страната има външен дълг, надвишаващ 70 000 милиона долара. По този начин Ирак се опитваше да увеличи цифрите си за добив на петрол, за да може да се справи с големия външен дълг, който поддържаше.
От друга страна, политическото напрежение с Кувейт нарастваше. По този начин Ирак твърди, че кувейтците са узурпирали петрола от своите петролни находища в Румайла.
Също така по отношение на суровия нефт режимът, оглавяван от Саддам Хюсеин, твърди, че Кувейт не спазва споразуменията за добив на петрол от ОПЕК. В този смисъл Ирак поддържаше, че Кувейт добива повече петрол от договореното. По този начин нарастването на производството на петрол от Кувейт водеше надолу към цените на петрола и очевидно вреди на Ирак. И то е, че 95% от износа на Ирак се дължи на петрола.
Ирак също поиска Кувейт да опрости заемите си, тъй като те се биеха с иранците от името на всички араби. По същия начин Ирак претендира за остров Бубиян, близо до пристанищния град Ум Каср. По този начин Ирак би имал по-добър изход към морето.
Ирак и Кувейт влязоха в преговори, но дипломацията се провали и в крайна сметка Саддам Хюсеин реши да нахлуе в Кувейт.
Нахлуването в Кувейт и неговите последици
На 2 август 1990 г. иракски пехотни и бойни машини преминаха границата и нахлуха в малкото емирство Кувейт. Бързо иракските сили завзеха контрола над страната и Емир Ябер Ал Сабах избяга от Кувейт.
Нахлуването на Ирак в Кувейт получи силно международно осъждане. Изправени пред грубо нарушение на международното право, бяха наложени икономически санкции на Ирак, които не след дълго ще бъдат подсилени с ембарго. В отговор на иракската агресия беше създадена коалиция от 34 държави, ръководени от САЩ.
От своя страна Саудитска Арабия направи своята територия достъпна като отправна точка за евентуално нахлуване в Ирак. Междувременно САЩ и Обединеното кралство разполагаха войски в региона, подготвяйки се да ангажират иракската армия.
Априори борбата с иракските сили беше представена като голямо военно предизвикателство. Операция "Щит в пустинята" включваше разполагане на стотици хиляди мъже, за да победи иракската армия, считана за четвъртата по големина бойна сила в света. Точно това разполагане имаше за цел да защити Саудитска Арабия от възможни иракски атаки.
Въпреки че имаше голяма коалиция срещу нея, Ирак се опита да отвори пукнатини, бомбардирайки Израел с ракети SCUD. Ако Израел влезе във войната, няколко арабски държави могат да напуснат коалицията. Израел обаче се сдържа в замяна на това САЩ да унищожат иракските ракетни платформи. В допълнение към бомбардировките на иракски ракетни платформи, САЩ инсталираха противоракетни платформи Patriot за унищожаване на иракски SCUD.
Операция Пустинна буря
На 16 януари 1991 г. започва офанзивата на коалицията, наречена Операция "Буря в пустинята". Многонационалните сили започнаха бомбардировки от въздуха и от морето, унищожавайки военни цели, инфраструктура и промишленост. От този момент нататък изображенията на CNN остават на ретината на много американци, излъчвайки войната на живо.
Впоследствие, на 24 февруари 1991 г., се извършва наземната интервенция. Настъплението на коалицията беше огромно за иракските войски, които се предадоха масово. Кувейт беше възстановен и след около четири дни бой на земята Ирак се предаде и спазва условията на ООН, което означаваше зачитане на суверенитета на Кувейт.
Последици от войната в Персийския залив
С победата си във войната в Персийския залив САЩ увеличиха присъствието си в Близкия изток, особено в Саудитска Арабия. Ирак обеща да демонтира арсенала си и да зачете териториалната цялост на Кувейт.
Въпреки всичко САЩ продължиха да поддържат продължително ембарго върху Ирак. Това ембарго създаде тежки трудности за иракчаните, съкращавайки лекарствата и причинявайки недохранване сред децата.
През следващите години обаче Ирак, намиращ се в кръста на САЩ, няма да бъде пощаден от по-нататъшни въздушни атаки.
Друга катастрофална последица за околната среда е саботажът на нефтените кладенци. Когато нефтът не изгори, причинявайки огромни струи черен дим, той остана забит на земята, замърсявайки повърхността на пустинята.
Икономически аспекти
Войната в Персийския залив беше икономически катастрофално събитие за страните от Третия свят. Повишаването на цените на петрола накара страни като Бангладеш, Филипините и Пакистан да платят с 5 милиарда долара повече, отколкото през 1989 г. за закупуване на петрол.
Ако има държава, която пострада особено тежко от икономическите последици от войната в Персийския залив, това беше Йордания. В този смисъл йорданците показаха силна зависимост от иракския петрол, те видяха как тяхната индустрия работи само с 10% от общия си капацитет. На макроикономическо ниво 2000 милиона долара, които тази криза струва на Йордания, които представляват повече от 25% от брутния национален продукт (БВП) на страната.
Икономическите трудности на Йордания надхвърлиха икономическите цифри и нейната проиракска позиция му струваше да остане без икономическа помощ от арабските си съседи. Йорданският износ се срина, когато саудитците блокираха влизането на банани и портокали от Йордания.
Египет също преживя тежко икономическо време. Страната потъна в един от най-трудните фалити, приходите от туризъм намаляват и заетостта беше ужасно несигурна в сектори като строителството. Всъщност истинското ниво на безработица в Египет беше около 20%. Участието му във войната в Персийския залив обаче беше признато чрез отстъпване на част от дълга му.
В Съединените щати войната изглежда даде някакъв тласък на икономиката. Военната победа в Персийския залив доведе до спад на цените на петрола и лихвените проценти също паднаха, с положително въздействие върху недвижимите имоти.
Страни като Кувейт и Саудитска Арабия увеличиха производството на петрол, понижавайки цената и в същото време плащайки цената на войната. Всъщност конфликтът консолидира Саудитска Арабия като велик лидер на ОПЕК, докато, с победен Саддам Хюсеин, Ирак видя, че силата му на контрол върху доставките на петрол намаля.