На 18 септември 2015 г. доклад на Агенцията за опазване на околната среда осъди фалшифицирането на данните за емисиите на CO2 от превозните средства на пазара от групата Volkswagen в САЩ. В дните след тази публикация подозренията вече се разпространиха в останалите страни, в които бизнес групата извършва своите дейности, и в Действия на компанията се срина на Франкфуртската фондова борса.
Към този скандал се добавя и този, извършен същата година от Deutsche Bank за манипулацията на лихвени проценти и разследванията, на които Сименс беше подложен през последните години за предполагаем подкуп. В този контекст изглежда, че доверието в основните германски бизнес групи е под въпрос и малцина са тези, които се чудят дали тези проблеми са просто конкретни случаи или по-скоро дефекти на самата германска икономика.
Един от основните стълбове на германския икономически растеж от края на 19 век до наши дни е концепцията за вертикална интеграция, тоест пазар с малко, но големи бизнес групи, които пряко контролират всички или по-голямата част от производствените фази на продукта, който продават на потребителите. Макар да е вярно, че Германия е претърпяла промени оттогава (с по-голяма отвореност към чуждестранната конкуренция и нарастваща тенденция към аутсорсинг), основните характеристики на производствения му модел са запазени и до днес.
На първо място, това означава стопанства, които монополизират основните марки от съответните им сектори, посветени главно на производството на превозни средства, машини, електронно оборудване и химически продукти. На второ място, Дейността на тези бизнес групи генерира двоен положителен ефект върху икономиката: той има мощен мултиплициращ ефект върху останалите сектори (т.е. доставките, необходими за производството, стимулират дейността на своите доставчици) и големият му размер е придружен от развитието на силен банков сектор за финансиране на неговите операции, без да се разчита на други спомагателни услуги. Към това трябва да се добави призванието за износ на тези компании, много от които имат широко международно присъствие и чиято конкурентоспособност се основава повече на генерирането на добавена стойност (т.е. на технологичните иновации и диференциацията на продуктите), отколкото на намаляването на производствените разходи .
По този начин имаме приблизителна представа за германската икономическа структура: олигополистична икономика на големи компании, индустриалци и износители, подкрепена и от финансов сектор олигопол и за развитието на нови технологии. Ето как Германия успя да стане вторият индустриален производител в света през 2013 г. (само след Китай), докато същата година финансовата му система е третият по големина износител на капитал в натрупани инвестиции (след САЩ и Обединеното кралство).
Този модел на производство, заедно с въпроси като политическата отговорност или фискалната дисциплина, направи Германия е една от най-проспериращите страни в Европа през 20 и 21 век. Дори въздействието на световната криза през 2007 г. беше по-малко, отколкото в други държави от Европейския съюз, особено по отношение на унищожаването на работни места. Последните години обаче показаха, че германската икономика, далеч не перфектна, също не е лишена от своите слабости.
Вероятно най-големият дефект в германския производствен модел е именно прекомерната зависимост от големи индустриални и финансови групи като двигатели на инвестиции и заетост, освен че са основните износители на страната. Следователно скандал в една от тези компании може да има много по-голям ефект върху икономиката като цяло. Към това трябва да се добави и твърдата фискална дисциплина, която, макар и да има положителен ефект върху финансите на държавата, понякога може да генерира прекомерна зависимост от частните инвестиции, които обикновено са много по-непостоянни от публичните инвестиции.
През последните години имаше някои скандали като подкупването от страна на Siemens на гръцките власти през 2008 г. и бразилските власти през 2011 г., както и на Deutsche Bank при манипулирането на libor (референтен лихвен процент на британския междубанков пазар) през 2015 г. Но несъмнено най-големият скандал е фалшифицирането на емисиите на CO2 от превозни средства от групата Volkswagen, както поради обема на възможните глоби, така и заради теглото на компанията в рамките на германската икономика: тя е най-голямата бизнес група в държава, чийто БВП е 40%, съставен от износ, и 20% от тях (т.е. 8% от БВП) принадлежат на автомобилната индустрия.
Освен това, според проучванията на AXA IM, германската автомобилна индустрия в момента има мултиплициращ ефект от 1,6, което означава, че за всяко увеличение или намаляване на производството в този сектор останалата част от икономиката ще има 60% усилен ефект. Оценките за въздействието на скандала с Volkswagen върху германския БВП варират от 0,1% спад в растежа до най-песимистичните прогнози, които повишават това свиване до 1,1%. Като се има предвид, че германското правителство очаква ръст от 1,7% за икономиката като цяло през 2015 г., това не е никак малко.
Основният въпрос в тази поредица от скандали, разтърсили основните германски компании, не е толкова за конкретните случаи, колкото за Попитайте дали това е проблем, който може да навреди на производствения модел на Германия в дългосрочен план. Днес тази хипотеза изглежда доста малко вероятна, тъй като е развита икономика с огромен потенциал както във физическия, така и в човешкия капитал и с иновационен капацитет, демонстриран през последните десетилетия. За разлика от други индустриални страни (като Китай, Индия и страните от Югоизточна Азия), чиято стратегия се основава на масово производство на ниска цена, германската индустрия дължи своя успех на технологичните иновации и качеството на своите продукти. В такъв контекст истинският проблем вероятно е да се изчистят съмненията относно надеждността на неговите марки, за да се възвърне доверието на пазарите, а не да се промени производственият модел, който досега дава големи резултати.
