Недостигът е липсата на ресурси, необходими за задоволяване на една или повече потребности, които могат или не могат да бъдат ключови за оцеляването.
С други думи, концепцията за недостиг може да се приложи както към основни стоки, като храна, така и към онези продукти или услуги, които не са от съществено значение.
Властите трябва да свършат работа, за да предотвратят и да се изправят пред определени ситуации с недостиг. Това, особено за осигуряване на осигуряване на основни потребности, като вода.
В широк смисъл активите могат да се считат за ограничени. Ето защо класическото определение на икономиката е управлението на оскъдни ресурси. По този начин, докато наличните продукти са ограничени, нуждите са безкрайни. На този етап е важно да се подчертае, че технологията е фактор, който винаги може да увеличи капацитета за производство на стока.
Причини за недостиг
Има основно три причини, които пораждат недостиг на продукт:
- Повишено търсене: Изискванията за покупка се увеличават над очакванията. Това може да се дължи, например, на повишаване на покупателната способност или обществените предпочитания.
- Намаляване на предлагането или намаляване на производството: Възможно е компанията да е трябвало да намали производствения си процес поради извънредни обстоятелства. Например поради инцидент в една от вашите фабрики. По същия начин може да е имало проблем в една от частите на веригата за доставки. Доставката на продукт може да не е възможна поради блокиране на пътя в резултат на протест или природно бедствие.
- Натрупване: Възможно е даден сектор от населението да е присвоил или консумирал въпросното благо, оставяйки останалите, без да може да се снабдява. Това може да се случи, когато има големи социално-икономически различия. Така че, само хора с по-висока покупателна способност купуват продукта.
Съществува и друг вид много особен недостиг, който е изкуственият. Това означава, че държавата ограничава масовото производство или възпроизвеждане на стока. По този начин той се стреми да защити правата на интелектуална собственост и че само създателите на даден продукт могат да се възползват от него.
Това се случва с изобретения или иновативни творения, за които обикновено се регистрира патент, който обикновено има ограничен период, например пет години. По този начин през посочения период само създателят или който и да е придобил патента може да произвежда продукта.
