След дълъг цикъл на ценова стабилност изглежда, че инфлацията се завръща по целия свят. Стимулът на централната банка за създаване на инфлация и по-високи цени на петрола помага. Ние анализираме всички причини и ефекти, които инфлацията ще има върху икономиката.
Според данни, публикувани на 30 ноември от европейската агенция Евростат, инфлацията в еврозоната достигна 0,6% през ноември, най-високата й стойност от април 2014 г. По принцип тези данни не трябва да са изненадващи, ако си спомним, че политиката на Европейската централна банка през последните години цели именно да стимулира икономиката чрез генериране на инфлация. Повишаването на цените обаче е реалност и в други световни икономики (особено в Обединеното кралство, САЩ и Азия), което означава, че не е строго европейско явление и че има по-дълбоки причини.
Защо инфлацията се връща?
Като се започне от анализ на тенденциите в световната икономика през последните години, можем да открием няколко фактора, които въздействат върху най-големите или по-сходни на най-големите световни икономики и чиито съвместни действия позволяват поне частично обяснение на нарастването на инфлацията.
Първо, години на дефлационен риск и слаб растеж може да са довели до феномен на отлагане на решенията за потребление, това е песимистичен сценарий, при който потребителите решават да чакат безкрайно, за да похарчат, в очакване, че цените ще продължат да намаляват. Краят на тази тенденция може да отбележи края на дефлационния цикъл, но не бива да забравяме и действието на два екзогенни фактора, характеризиращи 2016: нестабилност в цените на петрола (позволява да се предвиди възможен отскок в средносрочен план) и в цена на основните валути на света (основно доларът, еврото и лирата).
Съединените щати са там, където инфлационният натиск е възможно най-ясен. Важно е да се помни, че водещата световна икономика заложи на агресивни парични политики за засилване на растежа, което позволи нивото на безработица да бъде намалено до 4,7% и по-близо до пълната заетост. Но независимо от ефекта, който този тип експанзионен цикъл обикновено има върху цените (някои от които вече се виждат в ИПЦ, Индекс на потребителските цени), победата на Доналд Тръмп на президентските избори отваря сценарий, при който по-голяма нарастваща инфлация. Трябва да се помни, че програмата на новоизбрания президент включва силни намаляване на данъците и увеличаване на минималната работна заплата (в допълнение към амбициозен инфраструктурен план), което би означавало увеличаване на паричната база и генериране на инфлация.
От друга страна, протекционисткият завой в търговската политика също може да тласне цените нагоре. Този нов сценарий е този, който за сега се приема от Федералния резерв и затова той реши да повиши лихвените проценти отново, в очакване на умерен инфлационен натиск с парична политика произтичащи от тарифната и фискалната политика.
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори отваря сценарий, при който се очаква по-голямо увеличение на инфлацията.
В икономиките на Далечния изток също можем да открием подобна комбинация от структурни и конюнктурни фактори. От една страна, ръстът на заплатите (особено в Югоизточна Азия) и експанзионите парични политики (както в Япония) доведоха до увеличаване на паричната база, тласкайки цените нагоре.
Подобен ефект може да има възстановяването на петрола, тъй като много икономики в региона са прекалено зависими от петрола. И накрая, може да се говори и за „ефект на Тръмп“ на валутния пазар: в резултат на изборния резултат (и като се има предвид, че избраният президент многократно е заявявал готовността си да преразглежда търговските споразумения в областта на Тихия океан) повечето от валутите в региона са били силно амортизирани, причиняващи увеличение на цената на вноса.
Обединеното кралство изглежда по-уникален случай, въпреки че това е неоспоримо Брекзит и последващото обезценяване на лирата (както обикновено се случва, когато икономика с призвание за износ и липса на суровини претърпи спад в цената на своята валута). превръщайки се в увеличение на вътрешните цени. Несигурността относно нейното бъдеще обаче не позволява да се осигури сценарий на по-висока инфлация, главно поради две причини: първо, излизането му от Европейския съюз ще му позволи да провежда независима парична политика (да бъде в състояние да поддържа пристрастието към експанзия или да се върне към ограничителната, според нуждите на вашата собствена икономика).
От друга страна, възможното повторно появяване на тарифни бариери с ЕС може да оскъпи вноса, но този ефект може да бъде смекчен чрез подписването на ново търговско споразумение или дори чрез нови двустранни споразумения с трети държави, които могат да доставят британски вносители на цени по-конкурентоспособни от европейците.
В Европейски съюз, Междувременно, връщането на инфлацията изглежда малко по-далечно. Както вече споменахме, инфлацията в еврозоната през ноември достигна 0,6%, което е максимум през последните две години, но все още е далеч от целта от 2%, определена от Европейската централна банка. Също така е важно да се има предвид, че основната инфлация не се е движила над 0,8% за 3 месеца и че следователно ефектът от петрола върху общото ниво на цените все още е ограничен.
Следователно, въпреки че е вярно, че прогнозите сочат към по-инфлационни сценарии (със ставки от 1,5% за първото тримесечие на 2017 г., според Citigroup), умереността на повишаването на цените спрямо другите икономики може да да предположим почивка за континент, където растежът е все още слаб и заетостта не просто се е възстановила.
Какви ефекти би имала инфлацията?
Противно на възприемането на голяма част от общественото мнение, умереното ниво на инфлация има благоприятни ефекти върху икономиката. В краткосрочен план краят на дефлационен цикъл може да улесни a увеличаване на съвкупното търсене тъй като домакинствата могат да материализират всички решения за потреблението, които дотогава са отлагали.
По същия начин силно задлъжнелите икономики биха се възползвали от прогресивната амортизация на своите задължения. В дългосрочен план перспективата за повишаване на цените има тенденция да подобри прогнозите за корпоративните печалби, което често се превръща в увеличение на фондовите пазари и ръст на вътрешни и чуждестранни инвестиции. Освен това пристигането на капитал в страната може да бъде допълнително засилено, ако лихвените проценти също се увеличат, съпътстващи движението на цените.
Умереното ниво на инфлация обикновено има благоприятни ефекти върху икономиката.
Инфлацията обаче може да има и дълбоко отрицателни ефекти, най-важният от които е загуба на покупателна способност от потребителите. В икономики с гъвкав пазар на труда и пълна заетост това може да не е проблем (тъй като номиналните заплати могат да се адаптират автоматично), но в икономики с високи нива на безработица или големи структурни скованости реалните заплати могат да бъдат намалени, особено ако властите, на които залагат вътрешна девалвация като двигател на растежа.
От друга страна, ако лихвените проценти не следват движението на цените, възвръщаемостта на финансовите активи може да бъде под инфлацията, като по този начин се санкционират спестяванията. И накрая, увеличаването на общото ниво на цените може да намали конкурентоспособността на някои икономики, особено тези с характеристики като по-голяма зависимост от износа за растеж или прекомерна експозиция на петрол.
Ако става дума и за производствени модели, базирани повече на ценовата конкурентоспособност, отколкото на добавената стойност (какъвто е случаят със страните, които изнасят суровини или полуфабрикати), износът може да бъде сериозно увреден и рискът от валутна война ще нарасне.
Истината е, че независимо от възможните последици за световната икономика (и по-специално за всяка държава), повишаването на цените изглежда се консолидира всеки ден като реалност, по-близка до потребителите, въпреки че все още има известна несигурност в това отношение. В този смисъл 2016 г. вероятно ще бъде запомнено като година на политическа нестабилност и нестабилност на валутата. Ще бъде ли 2017 г. годината на връщането на инфлацията?