Как мина 2016 г. за световната икономика?

Съдържание:

Как мина 2016 г. за световната икономика?
Как мина 2016 г. за световната икономика?
Anonim

През 2016 г. настъпиха големи икономически промени, като паричната политика на централните банки и покачването на суровините (главно петролът). Настъпиха и големи политически промени, които засегнаха пазарите. Само два дни след края на годината анализираме големите икономически промени, настъпили тази година.

Във все по-глобализирана среда ситуацията винаги се променя и пазарите постоянно реагират на множество фактори, но траекторията на световната икономика през 2016 г. ни показва нова посока: по-нестабилни пазари, с повече възможности, но и повече риск, в по-несигурна рамка на международните отношения и с по-малко регионална интеграция, с връщането на инфлацията на хоризонта.

Всички тези промени направиха икономическата перспектива, наследена от предходната година, почти неразпознаваема и също така ни позволяват да интуитираме предизвикателствата през следващата година:

Политическа несигурност, главен герой на пазарите

2016 г. се характеризира, наред с други неща, с a завой на политическата сцена който е имал дълбоко въздействие върху световната икономика. Важно е да се помни, че през последните десетилетия икономическите политики на развития свят (особено в Европа и САЩ) изглеждаха ориентирани към по-голяма търговска свобода между държавите.

Това разширяване на свободното движение на стоки, хора и капитали от своя страна е част от по-широко (глобализация), но в Европа то е довело конкретно до икономическа интеграция, т.е. прогресивно сближаване на всички икономики на Стария континент чрез прехвърлянето на суверенитет в полза на властите на общността. Подобни движения съществуват и в други части на света, без да достигнат степента на интеграция на Европейския съюз, но формират важни регионални икономически блокове (NAFTA, Меркосур и др.).

Решението на британците да напуснат ЕС през юни и избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати отвори нов сценарий на несигурност. За първи път от края на Студената война една страна избра да скъса с проекта за европейска интеграция, като се стреми да си върне загубения суверенитет и да обърне тенденцията от последните десетилетия.

В САЩ победата на Тръмп на президентските избори като че ли засилва от другата страна на Атлантическия океан настроение, подобно на това, което Брекзит беше вдъхновил: изоставяне на регионалната икономическа интеграция, насърчаване на националното производство и връщане към двустранността като средство за връзка с останалия свят.

Първата последица от този политически обрат, разбира се, беше разбивка на споразумения, които се стремят да разширят регионалната интеграция чрез създаването на големи зони за свободна търговия. По този начин само за няколко месеца двете най-амбициозни международни търговски споразумения (Транстихоокеанското споразумение и TTIP) обявиха провала си: първото, поради оттеглянето на САЩ, обещано от Тръмп, а второто не дори Той успя да завърши преговорите поради породените съмнения и отхвърлянето на мнозинството от общественото мнение.

Ефектът от тези събития е станал толкова широк, че дори в други части на света (като Аржентина или Бразилия) политическата промяна също изглежда съвпада с относителна изоставяне на проекти за регионална интеграция и артикулирането на търговски отношения чрез a нова мрежа от двустранни споразумения.

От друга страна, грешки в избирателните допитвания и изненадата, породена от политическите събития на пазарите, също имат засегна валутния пазар. Паундът стерлинги например е преминал от около 1,35 евро до 1,17 (което представлява обезценяване от 13% през цялата година), като спадът е достигнал до 9% само за един ден след обявяването на Брекзит.

В САЩ ефектът изглежда е обратен: след кратък период на нестабилност след изборите доларът се укрепи и до края на 2016 г. вече търгува с 5% повече спрямо еврото. И накрая, валутата на общността също беше сериозно засегната, тъй като гореспоменатият политически фактор и продължаването на паричната експанзия на ЕЦБ доведоха до умерено обезценяване, което от своя страна смекчи укрепване срещу лирата и е подсилил падане спрямо долара.

Нефтът се възстановява

От своя страна, петролът също е един от основните играчи в световната икономика през 2016 г. След години на непрекъснато нарастване (с барел на Brent над 145 долара през 2008 г.), суровият продукт изглежда се стабилизира около 100 долара до средата на 2014 г. започна да претърпява безпрецедентна поредица от падания.

Същата година Brent загуби почти половината от стойността си, но през 2015 г. спиралата надолу продължи до рекордно ниско ниво от около $ 35, с дълбоко въздействие върху световната икономика. Въпреки това, през първите шест месеца на тази година има силно възстановяване на цените, стабилизирайки около $ 50, но с забележимо увеличение на нестабилността.

Краят на координацията на централната банка

Друг забележителен икономически факт несъмнено е краят на координацията (поне както се разбираше досега) между американските и европейските парични власти. През последните десетилетия, въпреки автономията на централните банки, бяха взети много от най-важните парични решения координирана форма от двете страни на Атлантическия океан. Това е направено, когато лихвените проценти са били повишавани в годините непосредствено преди кризата, а също и когато са били понижавани след нея: и в двата случая мерките, предприети в САЩ и в Европа, имат един и същ рестриктивен и експанзивен знак, съответно .

Тази година обаче Федералният резерв реши да започне с постепенно повишаване на лихвения процент, докато Европейската централна банка ги понижи до 0% и разшири плановете си за QE. Вероятно решението е разумно: в крайна сметка САЩ изглежда се възстановиха от кризата, приближават се до пълна заетост и вече започват да имат някои проблеми с инфлацията, докато Европа продължава да страда от твърде високи нива на безработица и да се радва на стабилност. на цените. Фактите обаче все още са изненадващи, тъй като за първи път от много години паричният цикъл в САЩ е противоположен на този в Европа.

Фактите все още са изненадващи, тъй като за първи път от много години насам паричният цикъл в САЩ е противоположен на този в Европа.

Призракът на дефлацията

Също така е на Стария континент, където можем да открием четвъртото по значимост икономическо събитие през 2016 г.: дефлация. Необходимо е да се помни, че слабостта на европейското възстановяване имаше въздействие върху нивото на цената поне от 2013 г. и че европейският ХИПЦ не е регистрирал отрицателни стойности на годишна база, но тази година дефлационната заплаха е особено важна.

Причината е не друг, а експанзионен знак на паричната политика Европейци и техните невъзможност за възстановяване на цените. С други думи, това, което е особено тревожно, не е, че инфлацията в Европа не се увеличава, а че това не се случва въпреки всички усилия на ЕЦБ да го направи. Този аспект е от съществено значение, тъй като поражда съмнения относно ефективността на паричните инструменти, с които разполага Марио Драги.

През последните месеци на годината обаче се наблюдава слабо покачване на цените, съпътстващо възстановяването на петрола: само времето ще покаже дали това се дължи на отложен ефект от политиките на ЕЦБ или произхожда от инфлационен натиск от страна на държавите. енергийния пазар.

Особено тревожно е не, че инфлацията в Европа не се увеличава, а че това не се случва въпреки всички усилия на ЕЦБ да го направи.

Фондова рали

И накрая, волатилност на фондовите пазари Той също така характеризира 2016 г., виждайки как някои стойности не са спрели да се покачват, докато други са се сринали до исторически минимуми. Въпреки че периодът 2014-2015 г. беше редувал бичи месеци с други мечи, тази година изглежда регистрира различен модел, с непрекъснати преходи които са прекъснати само от силни коригиращи движения които едва издържат няколко дни.

Новата динамика на фондовия пазар, от друга страна, има частично счупено конвергентното движение от много ценности. По този начин, докато някои сектори (като европейското банкиране) претърпяха рязък спад в цената си, технологичните компании в Съединените щати вече са натрупали 28% преоценка от март (вземайки Nasdaq Composite като референтен) и водят истински запас пазарен рали.