Революцията през февруари 1917 г. е въстание на руския народ срещу цар Николай II. За целта беше направен опит за установяване на либерална демокрация. Революцията от октомври 1917 г. с Ленин начело на болшевиките обаче осуети тази възможност.
Имаше различни политически, социални и икономически причини, които накараха руснаците да започнат революция срещу цар Николай II през 1917 г. Въпреки факта, че в началото на 20-ти век Русия беше една от големите европейски сили, нейното общество беше закотвено в система на практика феодална и с основно земеделска икономика.
Междувременно царят съсредоточи цялата политическа власт и благородството беше много богата социална класа, концентрираща по-голямата част от богатството. Напротив, хората работеха дълги часове и работниците едва ли имаха никакви права.
Причини за революцията февруари 1917 г.
Това положение на социално и политическо напрежение се увеличаваше с участието на Русия в Първата световна война. Влизането на руснаците във войната доведе до хаотична икономика, белязана от дажби, глад и бедност в широките слоеве на обществото. И факт е, че набирането на селяни за борба на фронта остави селскостопанския сектор без труд да обработва земята. Всичко това предизвика недостиг, който беше опустошителен за населението.
От своя страна цар Николай II се противопоставя на всякакъв вид реформи, така че вземането на решения се концентрира в ръцете на самия цар, императрицата и неговия съветник Распутин.
В този контекст Първата световна война влоши ситуацията, увеличавайки непопулярността на царя и недоволството сред хората. Пострадала от глада и с руската армия, претърпяла тежки поражения на бойното поле, либералната буржоазия настоява за установяване на парламентарна система, докато селяните искат хляб, мир и земя. Руската монархия обаче остана закотвена в неподвижност.
Временното правителство от 1917г
На 23 февруари 1917 г. в град Санкт Петербург хората излязоха на улиците, изисквайки, наред с други неща, храна и излизане на Русия от войната. Недоволството ще нараства и към протестите се присъединяват работническите движения с обща стачка на 25 февруари. Толкова бе безпокойство с цар Николай II, че на 26 февруари започнаха първите бунтове в армията.
Когато руският народ и армията се надигнаха срещу царя, Николай II нямаше друг избор, освен да абдикира. Така временно правителство, оглавявано от Георги Лвов, в крайна сметка пое поводите на страната. Сред най-забележителните фигури на тази страна е присъствието на Александр Керенски, който заемаше поста министър на войната. По този начин се формира изпълнителна власт, характеризираща се с умереност, която включва либерали и социалисти (Меншевики). И факт е, че временното правителство се опита да направи Русия демократична и либерална държава, подобно на основните западни демокрации.
Но пред временното правителство беше най-радикалният сектор на работническото движение. The съвети те надхвърлиха умерените постулати на меншевиките и бяха водени от Ленин. По този начин лидерът на Болшевики тя предлага оттеглянето на Русия от Първата световна война, диктатурата на пролетариата и разпределението на земята.
Революцията от октомври 1917 г. и падането на временното правителство
Идеите на Ленин са недопустими за временното правителство, което продължава да се впуска в Първата световна война, която се оказва катастрофална за Русия. Междувременно Ленин натрупва популярност сред руския народ и на 3 юли 1917 г., след неуспешно въстание в Петроград, лидерът на болшевиките избира да отиде в изгнание.
С пристигането на октомври 1917 г. обаче избухва болшевишката революция и комунистите поемат контрола над страната, сваляйки правителството начело с Керенски. Краят на временното правителство в крайна сметка ще отстъпи място на нов изпълнителен директор, ръководен от Ленин и с Троцки и Сталин като министри. С болшевиките на власт, Русия в крайна сметка излиза от Първата световна война, докато земята е конфискувана без обезщетение от благородството и продължава да я разпределя.
