Нулевият ъгъл е този, който измерва 0º (шестдесетични градуси) или 0 радиана. Това е ъгъл, който не съществува.
На изображението по-горе, например, сме графицирали две линии в Geogebra, едната, която преминава през точки A и B, а другата, която преминава през точки A и C. Резултатът е, че двете линии се наслагват върху другата, образувайки ъгъл нула.
Трябва да помним, че ъгълът е дъгата, образувана от пресичането на две линии, лъчи или отсечки.
В този смисъл нулевият ъгъл е този, който се идентифицира между две съвпадащи линии, тоест те споделят всички общи точки. Следователно няма измерима бленда.
За да знаем дали две линии съвпадат, трябва да проверим дали имат еднакво изрично уравнение на вида y = mx + b. Ако обаче имаме уравненията под тяхната форма 0 = Ay + Bx + C, коефициентите трябва да са пропорционални, тоест ограничавайки се до случая на две линии, ще имаме:
A / A ’= B / B’ = C / C ’
Нулевият ъгъл е предимно референтен ъгъл, тоест служи за допълване на дефиницията на друг тип ъгъл. Например, остър ъгъл е този, който е по-малък от 90º, но по-голям от нулев ъгъл.
Разлика между нула и плосък ъгъл
Трябва да се отбележи, че нулевият ъгъл не е същото като плоския ъгъл, въпреки че на пръв поглед може да има объркване между двете.
Нулевият ъгъл, както вече обяснихме, се формира от две съвпадащи линии. В правия ъгъл обаче имаме два лъча или два сегмента, които споделят само една точка, но се простират в противоположни посоки.
Примери за нулев ъгъл
Трудно е да се измисли пример за нулев ъгъл, тъй като това е много теоретично определение, но нека си представим, че една кола се движи по път (без криви) и след това има друга кола, която върви в същата посока . Траекториите на двете превозни средства ще образуват нулев ъгъл.
Сега, да предположим, че две коли тръгват от една и съща точка, но се движат в противоположни посоки по права линия. В този случай траекториите биха образували прав ъгъл, а не нула.
