Бихейвиоризмът е мисловен поток в психологията, който се фокусира върху анализа на поведението на индивидите. По този начин, от външно наблюдение, той издига теории и ги противопоставя, за да стигнат до заключения.
Погледнато по друг начин, бихевиоризмът е подход, чрез който поведението на хората може да се наблюдава в отговор на определени стимули.
Бихейвиоризмът е течение, което може да има приложение в икономиката. В този случай може да се анализират, например, решения на потребителите в отговор на поредица от външни стимули чрез реклама или маркетинг.
Характеристики на бихевиоризма
Сред характеристиките на бихевиоризма са:
- Счита, че е достатъчно да се анализира поведението на индивида и приема, че не е необходимо да се задълбочавате по-изчерпателно или интроспективно в психичните процеси. Това, тъй като те не са наблюдаеми или измерими елементи.
- Под въпрос е, както споменахме в предишния раздел, за неразследване на вътрешната мотивация на лицето да действа по определен начин. Той предлага само да се анализира поведението в отговор на определени стимули.
- Той е роден в началото на 20-ти век в САЩ, като отговор на субективизма, характеризиращ психологията на времето.
- Тя се основава на обективен анализ и наблюдение на човешкото поведение.
- Приписва му се, че поставя под съмнение проблемите, които анализът би могъл да доведе без емпирична основа. Тоест без основа всъщност.
- Друг момент, който психологията поставя под въпрос от бихевиоризма, е злоупотребата с генетика за обяснение на човешкото поведение.
- Бихейвиоризмът е англицизъм, който произлиза от думата "поведение", което означава поведение на английски.
- Чрез анализиране на човешкото поведение като връзка стимул-реакция могат да се обмислят начини за обуславяне на действие. С други думи, правителството може например да наложи червен етикет върху хранителни продукти, които са вредни за здравето, знаейки, че населението веднага ще го идентифицира и предпочита да не го купува или да го консумира по-малко.
Произход на бихевиоризма
Произходът на бихейвиоризма е дело на Джон Б. Уотсън, по-специално в неговия манифест „Психология, както се вижда от бихейвиориста“ (1913).
Уотсън предлага да наблегне на наблюдаемото поведение на индивида, а не на неговия „вътрешен свят“. Струва си обаче да се изясни, че не отрича съществуването на онова интимно пространство, където се генерират психични процеси.
Във всеки случай това, което Уотсън прави, е да предприема действията на хората, като е наблюдаем, като принос за прилагане на научния метод в психологията.
Освен Уотсън, други референти за бихевиоризма са Иван Павлов, Бур Фредерик Скинър, Едуард Лий Торндайк и Алберт Бандура.
Бихейвиоризъм и поведенческа икономика
Поведенческата икономика е поток от икономика, който приема за референтни идеи от бихевиоризма. Това е така, защото изучава поведението на индивидите в отговор отчасти на социалната среда и други външни променливи.
Той обаче включва и когнитивни фактори. Тоест, той смята, че човешкият ум работи по определен начин, с определени пристрастия, например, оценявайки загубите повече от печалбите или давайки приоритет на краткосрочните в дългосрочен план.