Еврото нараства силно благодарение на добрите очаквания на пазарите. Може ли да бъде възможност за по-добро разбиране на Теорията на рационалните очаквания?
През 1972 г. икономистът Робърт Лукас революционизира изучаването на макроикономиката с развитието на неговото Теория на рационалните очаквания, базиран на факта, че голяма част от еволюцията на икономическите променливи се основава на бъдещите прогнози на пазарните агенти, очаквания, които също биха били формулирани рационално и само от време на време грешни. Оттогава големите икономически училища се позиционират върху тази новост (или я защитават, или критикуват) и не спират да се възползват от големите събития от икономическата история, за да я подложат на изпитание. Днес можем да намерим пред себе си една от тези възможности: рали на еврото.
През последните месеци валутата на общността преживя силен отскок на пазарите, увеличавайки разликата спрямо долара (вече близо 1,2 долара / евро) и приближавайки се към паритета с британския паунд (около 0,9 лири / евро). Това възходящо движение се скъсва с тенденцията, наблюдавана през последните години, при която наблюдаваме по-слаба валута като последица от политиките на ЕЦБ за парична експанзия. Напротив, би могло да бъде трудно да се разбере защо еврото оценява точно, докато тези политики се поддържат, което също ни кара да се чудим какви последици можем да очакваме върху икономиката. В тази статия ще анализираме и двата въпроса в светлината на Теорията на рационалните очаквания.
Причини за преоценката на еврото
Априори бихме могли да търсим обяснение в укрепване на европейските икономики, които от миналата година изглежда растат с добри темпове, като същевременно ускоряват създаването на работни места и поддържат ниски нива на инфлация. В този контекст е естествено, че повишеното доверие на инвеститорите в европейските икономики ще привлече чуждестранен капитал и ще увеличи търсенето на евро на финансовите пазари. По подобен начин бумът на износа може също да повдигне цените на валутата на Общността.
По този начин може би бихме могли да заключим, че поскъпването на еврото се дължи главно на ендогенни фактори, но би било погрешно да се забравят други фактори. екзогенни причини като обезценяването на долара. В този смисъл е важно да се отбележи, че силата на северноамериканската икономика изглежда не е достатъчна, за да разсее съмненията относно способността на президента Тръмп да изпълни предизборната си програма (особено данъчната реформа) и не е възможно да се изключи че през първите месеци на годината доларът преживява свръх поскъпване, чиито корекции може да се появят сега. Във всеки случай е ясно, че падането на северноамериканската валута има особено значение за европейските икономики, доколкото допринася за укрепване на относителната позиция на еврото.
Нещо подобно може да се случи с лирата стерлинги, стабилизирана през последните месеци, но все още много отслабена в резултат на съмнения относно преговорите за Брекзит, чийто резултат все още е несигурен.
От друга страна не можем да забравим ролята на Европейската централна банка, чиито власти биха могли да се възползват от добрия момент на икономиката, за да нормализират паричната политика и да започнат оттеглянето на и без това дългите планове за QE. Далеч от спекулации, промяната на курса на ЕЦБ е нещо, което вече се среща във всички икономически прогнози, подсилено от съобщението на Марио Драги през октомври за намаляването на 30 000 милиона евро на месец при закупуването на активи от 2018 г. По този начин ние може също така да потвърди, че покачването на еврото е следствие от пазарните очаквания, чиито агенти ще се позиционират преди повече от предвидимата промяна на посоката в паричната политика.
Това заемане на позиция е лесно забележимо в едногодишни форуърди, които вече се търгуват на 1,21 USD / EUR (когато цената на еврото днес е все още около 1,18). Естествено, това създава стимули за международните инвеститори да инвестират в евро в краткосрочен план, особено ако смятаме, че паричните активи са едни от най-безопасните на пазара. От своя страна, повишаването на лихвените проценти в САЩ и поддържането на нивото им в Европа изглежда не са генерирали достатъчна разлика в лихвените проценти, за да противодействат на това явление и да пренасочат движението на капитала към долара. По този начин настоящата ситуация на пазарите на валутни деривати може да бъде основна причина да се обясни преоценката на еврото, поне в краткосрочен план.
Последици върху реалната икономика
В една толкова разнородна и сложна икономика като европейската е логично ефектите от поскъпването на нейната валута да са толкова разнообразни, колкото и трудни за анализиране. На първо място обаче можем да предскажем въздействие върху търговския баланс, въпреки че разнообразието на икономическите структури между членовете на ЕС може да породи различни и дори противоположни тенденции.
Априори бихме могли да кажем това по-скъпото евро ще доведе до увеличение на продажните цени в чужбина, което би направило европейските продукти по-малко конкурентоспособни на международните пазари и следователно износът ще намалее. За да се осъществи обаче тази динамика, е необходимо да се приемат редица изходни предположения, като например, че европейското производство е абсолютно заместимо с това в други области на света (тоест, че търсенето му е напълно еластично), което през от производствения процес се използват само европейски суровини или винаги се продават в страни, които не са част от еврозоната.
Както при износа, така и при вноса, гъвкавостта на пазарите може да обезсили ефекта на валутата.
Реалността, от друга страна, ни позволява да бъдем донякъде скептични към тези предположения. Като се има предвид, че по-голямата част от европейския износ са продукти с висока добавена стойност, където конкурентоспособността зависи повече от тази променлива, отколкото от продажните цени, е трудно е да се предвиди спад на износа тъй като обикновено възможността за заместване на даден продукт има тенденция да намалява с увеличаването на степента на изработване.
От друга страна, повечето европейски икономики имат дефицит в суровините, което означава, че по-силното евро ще намали разходите за доставка и следователно компаниите ще могат да намалят продажните си цени, запазвайки маржовете си на печалба и обезсилване на първоначалния ефект на валутата. И накрая, загубите вероятно ще бъдат съсредоточени и в страни, чийто износ отива на чужди пазари, което има много по-слабо въздействие върху тези, които продават по-голямата част от продукцията си в същата еврозона.
От друга страна, секторите, които са обект на силна чуждестранна конкуренция на вътрешните пазари, могат да бъдат засегнати от по-ниския внос, което ни позволява да посочим възможни проблеми за местните производители на суровини и полуфабрикати и дори на някои индустриални производства, които вече са изхвърлени от нововъзникващите пазари като Китай. С други думи, по-силната валута ще намали цената на продуктите, произведени в чужбина, и ще създаде стимули за потребителите да ги предпочитат в ущърб на гражданите.
Съществува обаче и възможността секторите, чиито производствени процеси да търсят суровини от чужбина, да намалят производствените си разходи и следователно да отговорят на конкуренцията, като намалят продажните цени. По този начин и по подобен начин на това, което казахме, че може да се случи с износа, последствията от нарастващото евро също могат да бъдат облекчени на местните пазари.
Там със сигурност ще бъде забелязан европейският енергиен сектор, чиито основи все още се основават на изкопаеми горива, внесени от Азия и Африка. В този случай фактът, че международните цени на петрола и природния газ са определени в долари, означава, че засилването на еврото спрямо американската валута ще намали цената на тези продукти за европейския потребител. Това би могло да позволи по-голям икономически растеж, тъй като семействата ще имат по-голям доход за спестявания и потребление, а компаниите могат да произвеждат на по-ниски разходи (което е съществен фактор в икономиките с висока енергийна интензивност като тези в Европа), като спомага за намаляване на въздействието на отскокът, който наблюдаваме в цените на Brent от началото на 2016 г.
Паричната икономика: рационални очаквания или самоизпълняващо се пророчество?
Основното последствие от това намаляване на продажните цени на националните пазари несъмнено би било a спад на цената и следователно а умереност на инфлацията. Във връзка с това е важно да си припомним усилията, положени от ЕЦБ за ускоряване на развитието на цените в ЕС и за противодействие на симптомите на дефлация, които няколко икономики представиха по време на кризата. Следователно би било възможно да се каже, че нарастването на инфлацията, което наблюдаваме тази година в Европа, може да бъде застрашено от по-силно евро в сравнение с други валути, факт, който в много случаи не получава особено внимание от икономическата преса.
Истината е, че, далеч от второстепенна грижа, ефектите от движението на еврото върху инфлацията са основен фактор за разбирането на това, което може да се очаква от европейската икономика през следващите години. Основната причина е, че все още има силна зависимост от политиките на ЕЦБ за парична експанзия, чиито решения до голяма степен се определят от инфлационните цели, които властите са си поставили. В този случай възстановяването на цените през 2017 г. и прогресивното изчерпване на Европейската централна банка изглежда са убедили Марио Драги, че е време да се намалят паричните стимули, но по-нататъшното спадане на инфлацията може да предложи по-постепенно и постепенно намаляване с течение на времето (което би позволило да се запази настоящият модел на растеж на много страни, но също така би затруднило изчистването на неговите излишъци).
Можем да мислим, че прогнозите ще бъдат верни, защото са формулирани рационално или просто защото самите те са причината за резултата, който очакват.
В крайна сметка приемането, че по-голямата част от поскъпването на еврото идва от прогнозите на пазар, чиито агенти ще действат рационално (като заемат дълги позиции във валута, чиято цена ще се увеличи), ще ни доведе до валидиране на Теорията на рационалните очаквания от Робърт Лукас.
Съществува обаче и друг възможен начин за обяснение на настоящата ситуация под формата на самоизпълняваща се прогноза, където прогнозите, че еврото ще се повиши, създават стимули за инвеститорите да залагат на него (увеличаване на търсенето и тласкане на цените нагоре) и като В резултат на това бихме очаквали поскъпването на пазарите. По този начин можем да спорим между мисленето, че прогнозите ще бъдат верни, защото са формулирани рационално или просто защото самите те са причината за очаквания резултат.
Сякаш това не беше достатъчно, все още има висящи въпроси като плановете на Драги, данъчната реформа на Тръмп или преговорите за Брекзит. Може да не сме в състояние да предскажем цената на еврото с пълна точност, но можем да сме сигурни в едно: следващите няколко месеца ще послужат за изясняване на много въпроси, не само за академичните дебати по теориите на Лукас, но и за джобовете на европейците.