Такава е икономическата мощ на Германия, че в много случаи тя е наричана „локомотивът на Европа“. В момента германският гигант преживява периоди на просперитет, като износът процъфтява, а заплатите растат повече, отколкото в останалата част от еврозоната. Но има и други фактори, които застрашават двигателите на Европа.
Остава малко за германските избори и доброто представяне на икономиката е чудесно одобрение за канцлера Ангела Меркел. Добрите данни за дефицита, растежа и заетостта подкрепят канцлера. Тези макроикономически данни обаче крият поредица от дисбаланси, които могат да навредят на германската икономика.
Отлични макроикономически данни
Нивото на безработица в Германия е зрелищно ниско, има само 3,8% безработица в сравнение с 11% през 2005 г. и всичко това, когато е преминала през една от най-болезнените икономически кризи в новата история. Тези данни се подсилват от общо 44 милиона заети хора, което представлява исторически максимум по отношение на заетото население. Към всичко това трябва да добавим, че 88% от германците са доволни или много доволни от работата си. Анкети показват, че икономическият срив вече не е най-голямата грижа сред германските граждани.
Германия винаги е била икономика износител, но по време на управлението на Ангела Меркел износът е увеличен с 350 000 милиона евро, което е оказало значително влияние върху създаването на работни места. Можем категорично да заявим, че износът е двигателят на германската икономика. Доказателство за това е, че износът представлява 46% от брутния вътрешен продукт на Германия.
Големият излишък в търговията на Германия (280 милиарда годишно) позволява на страната да финансира останалия свят. По този начин Германия се превърна в държава кредитор, което предполага, че има и други страни длъжници като Гърция, Ирландия, Португалия, Кипър и Испания.
Очаква се Германия да нарасне с 1,8% тази година и публичните сметки ще се затворят за четвърта поредна година с излишък. Всичко това ни води до следния извод: Германия не само е успяла да избегне кризата, но е постигнала икономически растеж и създаване на работни места.
Когато Меркел дойде на власт, Германия превиши лимитите, установени в договора от Маастрих, като имаше дефицит в публичните сметки над 3,4% от брутния вътрешен продукт. В разгара на кризата, през 2009 и 2010 г., Германия за пореден път надхвърли границите на дефицита, но от 2014 г. германците успяха да достигнат излишък.
Ситуацията с публичния дълг също се е подобрила значително, като е 67%, т.е. на нивата от 2005. Мнозина се чудят как Германия е успяла да постигне такива цифри. Немската рецепта се основава на контрола върху публичните финанси, ценовата стабилност и преди всичко паричната политика, която предотвратява скока на инфлацията. Тази мания на Германия в Европа за контролиране на дефицита и инфлацията кара другите страни да не намаляват икономическите си дисбаланси.
Заплахи за германската икономика
Освен добрите резултати, получени по отношение на заетостта, икономическия растеж и публичния дълг, германското икономическо чудо крие някои проблеми, които могат да се превърнат в истински главоболия.
В този смисъл е необходимо да се подчертае несигурността на работните места, породена от мини-работни места, работни места, които не допринасят за социалното осигуряване и със заплати от 450 евро на месец. Този тип несигурни работни места започнаха през 2003 г. по време на администрацията на канцлер Шрьодер и се разпространиха в администрациите на Ангела Меркел. Вярно е, че голяма част от създаването на работни места се дължи на изобилието от така наречените мини работни места.
Към несигурността на работните места, породена от мини-работни места, трябва да добавим изобилието от временни договори, подизпълнители и субсидирани работни места.
Интересно е да се анализира статистическа величина, която може да се използва за изследване на концентрацията на дохода: говорим за индекса на Джини. Е, докато през 2005 г. неравенството в доходите беше 25, докато през 2016 г. неравенството се е увеличило до 30. Друга информация, която засилва нарастването на неравенството, е, че докато заплатите се увеличават на най-високите нива на пирамидата, в по-ниските класове то намалява, тъй като 20% от немски работници печелят по-малко от 10 евро на час. Следователно можем да заключим, че неравенствата са се увеличили в Германия и следователно разпределението на богатството се е влошило.
Заплахите са белязани от несигурността на работното място, породена от мини-работни места, нарастващото социално неравенство и рискът от бедност сред непълнолетните и възрастните хора. Доклад за богатството и бедността изчислява, че има 8 милиона германци в риск от бедност.
Германската автомобилна индустрия, ключов сектор с повече от 800 000 работници, има сериозни проблеми по отношение на емисиите на замърсители и изглежда, че страната е загубила лидерство в инвестирането в нови технологии. Някои дори твърдят, че ако това продължи, Германия може да се превърне в дигитално развиваща се държава.
Демографският дисбаланс на Германия, тъй като много хора наближават пенсия, също е друга заплаха, тъй като излага пенсионната система на риск. Всичко това налага да се интегрират младите хора на пазара на труда, за да се направят публичните разходи устойчиви.