Общото право е нормите, отнасящи се до обичая или традицията на общността. То е източник на субсидиарно право на положителни права.
Позитивното право са нормите, които са включени в законодателните кодекси на държавите. Примери за това са гражданското, наказателното, трудовото право и т.н. А общото право е антонимът на този положителен закон.
За разлика от тях обичайното право не е затворен кодекс от писмени норми, а е израз на обичаите на гражданите на определено място.
Общото право е спонтанният израз на закона, то е проява на правото чрез повтарящи се действия на дадено място. Произходът на тези норми са обичайните социални практики на хората.
Обичайното право може да се разбира и като правен обичай, това е съвкупността от социални поведения, които се зачитат и налагат (без да има задължително правило) от социалната практика.
Характеристики на обичайното право
Основните бележки на обичайното право са:
- Това е нормално неписано право.
- Това е право, което не е създадено от законодателните органи на държавата.
- Това е право, което произтича от хората за техните действия.
- Това е право на бавна конформация във времето.
- Той няма законодател, който да го публикува.
- Обикновено е неточен.
Общоправни изисквания
За да разберете, че социалната практика или обичай стават част от това обичайно право, трябва да отговаряте на определени изисквания:
- Използване от по-голямата част или по-голямата част от обществото на дадено място.
- Непрекъснато и еднакво използване.
- Това трябва да е рационална социална практика.
- Трябва да се спазва, сякаш е писмена норма (произтичаща от законодателните органи на държавата).
Използване на обичайното право
Митниците имат две чудесни приложения:
- Praeter legem: Тази употреба е, когато обичайът се използва по спомагателен начин спрямо закона. Тези норми, тъй като не попадат в каталога на писмените нормативни кодекси и които могат да се спазват от всички граждани, имат спомагателна функция.
Тоест, в случай че положителното право, към което е налице, не може да се приложи, държавата ще прибегне до това обичайно право. Тъй като фактът, че това е дълбоко вкоренена социална практика, но не е предразположена, може да причини правна несигурност (която е основен принцип в правовата държава) за гражданите.
- Secundum legem: Тази употреба е, когато писаният закон не е ясен за тълкуването на конкретния случай и се използва обичай за неговото тълкуване и по този начин може да се прилага по най-правилния начин.
Кога престава да бъде легален обичай?
Обичайното право отпада в няколко случая:
- Поради липса на употреба, тя престава да бъде повтаряща се и еднаква социална практика в обществото. И вследствие на това губи характера на правния обичай.
- Чрез налагане на закон, който налага обратното на този обичай. Например, защото не се актуализира своевременно.
