Качествена теория на парите

Качествената теория за парите е тази, която поддържа, че стойността на дадена валута не зависи единствено от количеството й, която циркулира в дадена икономика, а от продуктивната дестинация (или не), която ѝ е дадена.

Тоест, качествената теория за парите потвърждава, че количеството или предлагането на дадена валута не е единственото, което определя нейната стойност, а качеството на нейното използване.

Качествената теория за парите поражда, че чрез издаване на по-голямо количество пари те могат да бъдат насочени към продуктивни фактори. По този начин количеството на стоките и услугите би се увеличило.

Ако това е вярно, ефектът върху цените, който ще има увеличение на паричното предлагане, според тази теория ще зависи от това дали споменатият излишък на пари генерира по-голямо съвкупно предлагане в икономиката.

Казано по друг начин, ако количеството пари се увеличава, но не и количеството стоки и услуги в икономиката, настъпва инфлация, защото по-голямата парична маса преследва същия брой артикули.

Ако обаче количеството пари се увеличава, а също и производството, цените не трябва да се увеличават (или поне не със същата скорост, както в предишния сценарий).

Като представител на тази теория е признат аржентинецът Уолтър Бевераги Алиенде, който публикува през 1982 г. текста „Качествена теория на валутата: срещу„ Монетаризма “, инфлацията и безработицата“.

Качествена и количествена теория

Качествената теория се противопоставя на количествената теория на парите, която свързва паричното предлагане и нивото на цените в дадена страна. По този начин различни автори на това течение, като Ървинг Фишър и Дейвид Рикардо, твърдят, че увеличаването на количеството пари генерира инфлация.

Във всеки случай това, което прави качествената теория, е да посочи, че количеството пари не е единствената променлива, която влияе върху тяхната стойност. По този начин една експанзивна парична политика сама по себе си не би генерирала инфлация.