Двама американци са отличени с най-високото отличие, което един икономист може да постигне: Нобеловата награда за икономика. Те са Уилям Д. Нордхаус и Пол М. Ромер. Чрез своите изследвания те се опитаха да намерят причините, които обясняват икономическия растеж на страните. След това анализираме от какво се състоят тезите на тези известни икономисти.
И Ромер, и Нордхаус бяха сред кандидатите с най-много възможности да спечелят Нобелова награда за икономика за 2018 г. По време на своята траектория и двамата се опитваха да отговорят, разкривайки причините, които обясняват икономическия растеж.
Нордхаус подчерта значението на изменението на климата и замърсяващите емисии върху икономиката. От своя страна Ромер защитава растежа на икономиката чрез технологични иновации. По този начин, въпреки че те дават различни отговори, техните виждания за икономиката се допълват взаимно.
Въпреки че не са дали категорични отговори, те са се заели със съществени проблеми в икономиката. И двамата предложиха нови начини за справяне с важни икономически проблеми. Застъпване по този начин за жизнеспособен растеж и с дългосрочна визия.
Околната среда, ключов фактор в икономиката
Нека започнем с излагане на работата на Уилям Д. Нордхаус. Икономистът от Албакърки е първият, който разглежда ефектите от изменението на климата върху икономиката. Освен това Nordhaus е създателят на модела DICE (Dynamic Integrated Climate-Economy Model), който ни позволява да определим последиците от замърсяващите емисии върху икономиката.
Проучването на Nordhaus е от основно значение, за да има отправна точка в Парижките споразумения за изменението на климата. Нордхаус обаче смята, че Парижките споразумения не са достатъчни, за да ограничат повишаването на температурите на планетата.
Благодарение на работата на Nordhaus, държавите разполагат с инструменти за анализ на въздействието на екологичните политики върху икономиката. Това е мястото, където външните фактори влизат в игра. Говорим за разходите, генерирани от икономическа дейност. За да се коригират тези външни ефекти и особено емисиите на въглероден диоксид, се налагат данъци върху тези, които замърсяват.
Nordhaus е твърд защитник на данъците върху замърсяването. Новата Нобелова награда за икономика защитава, че е необходимо да се надхвърлят ангажиментите на Парижките споразумения и да се накажат с данъци и мита най-замърсяващите компании и държави.
Знанието като двигател на икономиката
Друга визия за икономически растеж е тази, предоставена от Нобеловата награда за икономика Пол М. Ромер. Икономистът от Денвър твърди, че причината за икономическия растеж е технологията. От друга страна, Ромер също защитава знанията като двигател на дългосрочната икономика.
Направено е много от намаляващата възвръщаемост. Този закон обяснява, че с увеличаване на количеството на производствения фактор нарастването на производството е все по-малко. Ромер обаче идва да унищожи тази идея. Чрез своите изследвания Ромер установява, че знанието е ключът към растежа на всяка икономика.
За да имаме дългосрочен икономически растеж, ще трябва да заложим на знанията. Но как ще се направи това? Е, отговорът ще бъде да има компании, които могат да възстановят разходите за иновации. Патентите обаче трябва да имат ограничение във времето, така че иновациите да могат да се използват от останалата част от обществото. Ако компаниите и съответно пазарът не възнаграждават научните изследвания, друг вариант ще бъде предоставянето на субсидии и стимули за иновации.
От работата на Ромер се заключава, че изследванията и знанията генерират все по-голяма възвръщаемост. Това обяснява огромните разлики между най-развитите икономики и най-бедните страни. Докато развитите страни натрупват капитал и виждат нарастването на доходите си, икономиките в най-неравностойно положение показват ниски нива на растеж.
Несъмнено и изследванията на Ромер и Нордхаус са от голямо значение за икономиката. С петдесет издания зад тях Нобеловата награда за икономика е присъдена на известни икономисти като Самуелсън, Стиглиц, Милтън Фридман или американката Елинор Остром, които я получиха заедно с Уилямсън. Няма съмнение, че ще бъде много интересно да се знае приносът към икономическата наука на бъдещите носители на Нобелова награда за икономика.