Излишната ликвидност, от макроикономическа гледна точка, е ситуация, при която банковата система има повече пари в обращение, отколкото банките изискват и това генерира излишък на парично предлагане. От микроикономиката това е ситуация, при която компанията има излишък от пари в брой, който не дава възвръщаемост.
Следователно, когато паричното предлагане (което от своя страна произхожда от паричната база) е много по-високо от търсенето, ние сме изправени пред излишък от макроикономическа ликвидност. Тоест хората и компаниите се нуждаят от по-малко пари, отколкото съществува в системата и следователно търговските банки изискват по-малко ликвидност и тъй като паричното предлагане е фиксирано, това генерира излишък.
Същата ситуация може да се случи в отделни компании (микроикономически). В този случай те имат излишни пари, които не водят до никаква възвръщаемост. Решенията се случват или чрез инвестиране в нов проект, закупуване на продуктова оферта, която може да е интересна, защото е в промоция, или закупуване на ценни книжа с фиксиран или променлив доход с цел получаване на лихва или дивиденти.
Защо се произвежда излишна ликвидност?
Има три икономически агента, които изискват пари в една икономика: хора, компании и държавата на различни административни нива. Банките улавят спестяванията и заемат пари и съставляват така наречената парична маса. От друга страна, те също трябва да имат суми в брой, изисквани от закона, които представляват процент от общите пари, които те дават в заем в така наречените частични резервни системи.
Всичко това може да доведе до ситуации, в които финансовата институция се нуждае от повече пари в определен момент. За да облекчат този проблем, търговските банки заемат пари от централната банка. Това им дава парите в замяна на лихва, наречена интервенция, която след това ще бъде използвана като ориентир за заеми. Това е известно като експанзивна парична политика.
По отношение на компанията тази ситуация обикновено води началото си от прекомерна прогноза за паричните средства, основана на свой ред на прекомерната предпазливост на ръководството. От друга страна, това може да се случи и когато периодите за събиране са много по-кратки от периодите на плащане.
Последици от излишната ликвидност
Наред с други, на макро ниво, едно от най-честите е генерирането на мехурчета. По този начин, ако има излишък, законът за търсенето и предлагането заключава, че цената на това благо трябва да падне. На ненамесен пазар и от теоретична гледна точка, тъй като лихвеният процент е цената на парите, банките ще искат да предоставят тези ексцесии чрез намаляване на лихвените проценти. Те обаче не могат да го направят, тъй като има минимална цена, законната лихва. В крайна сметка те избират да улеснят достъпа до пари, с риск от създаване на балони или излишен кредит.
На микро ниво последствията са свързани с алтернативните разходи, ако не се получи възвръщаемост на тези празни пари. По този начин компаниите с излишна ликвидност трябва да решат ситуацията си възможно най-скоро, тъй като целта е не само да се избегнат загубите, но и да се максимизират печалбите за оптимизиране на ресурсите.
Пример за финансовата криза от 2008 г. и супермаркетите
В макроикономиката съществуват различни теории за причините за финансовата криза от 2008 г. Няма да навлизаме в подробности за тях, но всички те са съгласни, че един фактор е прекалената ликвидност. По този начин някои автори смятат, че този проблем е причинил банките да отпускат пари по някакъв безотговорен начин. Други смятат, че основната причина са ексцесиите в банковата система и прекалено дерегулираният сектор, но със същия проблем.
В микроикономиката на бизнеса сектор, който обикновено има проблеми с излишната ликвидност, е този на големите магазини. Те таксуват в брой и плащат за дълги периоди от време. Текущите му активи се състоят главно от акции и хазна. Тези компании, в периоди на големи продажби, обикновено избират временно да инвестират тези пари в излишък.
Излишък от търсене
