Заблуда - какво е това, определение и понятие

Заблудата е аргумент, който изглежда валиден, но всъщност не е така.

Заблуда, етимологично, е термин, който идва от латинския ще се провали, от глагола Ще се проваля, чието значение е да измами. Следователно терминът се отнася до измамата, която едно лице извършва върху друго.

Когато човек използва фалшиви аргументи, той го прави по измамен и умишлен начин, за да заблуди или убеди човек или група. Този тип аргументи се използват широко в политиката и в сектори като търговията, в които той се стреми да заблуди получателя. В политиката именно властта и амбицията и дори самите правила на играта провокират използването на заблуди. В бизнес или търговския сектор икономически печалби. Заблуди могат да бъдат извършени и поради незнание или незнание на дискутираната тема.

Заблудите са много често срещани в политически, икономически или други дебати, както и в телевизионни токшоута. И те се извършват по различни начини, обикновено са неформални заблуди, при които капанът се търси извън самия аргумент. Тоест моят аргумент има смисъл, той е формално приемлив, но допуска грешки или грешки по други причини, които ще видим по-късно.

Именно поради използването на неформални заблуди струва толкова много, много пъти, за да възприемем измамата, на която сме подложени. Когато човек защитава аргумент и получателите не разбират много за разглеждания предмет, те могат да го считат за валиден. Например двама души могат да защитават напълно противоположни позиции и изглежда, че и двамата са прави. Но други променливи или елементи ще повлияят, които определят кой е подходящият аргумент. Това се случва много в икономиката, повишаването на данъците може да бъде лошо за страната или добро, но това ще зависи от контекста и икономическата ситуация, в която се намира.

Видове заблуди

Сред видовете заблуди трябва да се подчертае следното:

Заблудите според Аристотел

Гръцкият философ Аристотел подчерта тринадесет вида заблуди, разделени в две групи: лингвистични и екстралингвистични.

Първите са следните: омонимия, двусмислие, комбинация, разделение, акцентуация и форма на изразяване.

Онези, които принадлежат към втората група, са: злополука, объркване на абсолютното с относителното, незнание на актьорския състав, незнание на последствието, на просяването на въпроса, грешната причина и множествения въпрос.

При езиковите заблуди грешката се намира в самата дума, от друга страна, в екстралингвистичните, тя се намира в нещото, обекта или идеята, които предлагаме.

Официално и неформално

Има много начини за класифициране на заблудите, но един от най-приетите е разграничението между официални и неформални заблуди.

Формалните са тези, при които грешката е в рамките на аргумента. От друга страна, при неформалните неуспехът е извън аргумента.

След това ще дадем пример за някои от тях, тъй като пълната класификация е прекалено дълга.

Официални заблуди

• Утвърждаване на последващото. Установява се връзка между „x“ и „y“, в която x се потвърждава, ако се случи y. Някои примери са следните:
  • Ако тренирам усилено, ще спечеля състезанието.
  • Спечели състезанието.
  • Потвърждава се, че съм тренирал много.

В този случай заблудата, която откриваме, е, че може да има и други причини, поради които аз спечелих състезанието: защото тези, които бяха по-добри от мен, не се появиха, поради допинг, инциденти или оттегляния на други участници и т.н.

• Отричане на предшественик. Връзката между „x“ и „y“ е обратната, ако x не се случи, y не се случи. Някои примери са следните:
  • Ако не вали, ще отида да играя футбол.
  • Не отидох да играя футбол.
  • Не отидох да играя футбол, защото валеше.

В този пример се приема, че е валяло и затова не съм ходил да играя футбол, но причините може да са съвсем различни: мързел, счупени обувки, натоварени кортове и т.н.

Неформални заблуди

• Ad hominem заблуда: Това се случва, когато вместо да атакува аргумент на човек, емитентът е атакуван и дискредитиран. Например: Хуан е диетолог и е с наднормено тегло. Но това не означава, че диетите и съветите, които Хуан дава на клиентите си, не са адекватни. Ако искате да критикувате Хуан като диетолог, това трябва да става според работата, която върши, а не според личните черти или характеристики.
• Заблуда ad ignorantiam: Това се случва, когато идея или позиция, която не е демонстрирана, е атакувана или защитена. Пример: Педро, в дебат, защитава, че партията „х“ няма да извършва престъпни действия, ако е на власт. Тъй като говорим за хипотетична и измислена ситуация, а не реална, аргументът му е грешен, тъй като не може да бъде проверен, това е спекулация.
• Заблуда ad verecundiam: Тази заблуда също е много често срещана. Става въпрос за вярване на мнението на експерт само за факта, че е такъв, без да се предоставят доказателства. Той се среща и в многобройни дебати и телевизионни интервенции. Пример: Емилия е семеен лекар и в своята консултация тя ви казва, без да взема тестове, че трябва да пиете хапчета за болки в корема. Емилия, ако не извършиш съответните изследвания, можеш да объркаш симптомите и да не си прав с патологията на пациента. Просто й се вярва, защото тя е експертът в медицината.