Данъкът върху наследството е данък, който се начислява върху съвкупността от активи и права, които съставляват наследството на починал и с които трябва да се изправят наследниците му.
Този данък се начислява върху увеличението на активите, което наследниците на починалия предполагат да получат своите активи и права.
Това е запор, който е в рамките на данъчното законодателство, но също така принадлежи към гражданското семейно право, по-специално наследственото право.
Данъкът върху наследството съществува в повечето страни по света. Освен това е относително важно в европейските страни като Франция, Германия, Испания, Белгия или Дания. Също така в страни от Латинска Америка като Аржентина и Чили, както и в САЩ.
Всяка държава регулира този данък по различен начин, правейки го прогресивен и със специфични характеристики.
Кои са данъкоплатците на данъка?
Хората, които трябва да се изправят пред този данък, са наследниците на починалия и принудителните наследници:
- В случай, че починалото лице е оставило завещание, лицата, които са в това завещание, като правоприемници ще бъдат данъкоплатците на данъка.
- В случай, че починалото лице не е оставило завещание, лицата, задължени по закон да бъдат правоприемници и следователно данъкоплатците на данъка, са, и в този ред: потомци, възходящи, съпруг, обезпечени роднини и накрая Щат.
Облагаема основа на данъка
Данъчната основа на данъка върху наследството е нетната стойност на активите и правата, които починалият е имал в наследството по време на смъртта си.
Това означава реалната стойност. Ако починалият е имал 10-годишна кола в имението си, ще е необходимо да се изчисли нейната реална стойност по време на смъртта и тя ще бъде тази, която формира данъчната основа на данъка.
Данъчна основа
След като имаме облагаемата основа, трябва да знаем каква е облагаемата основа, тоест трябва да приложим намаленията или намаленията, посочени от регламентите, към реалната или нетна стойност на актива, който ще бъде наследен.
Например законодателството може да посочва, че 2% трябва да бъдат приспаднати от данъчната основа, ако наследникът е дете.
В случай че дете наследява превозно средство с нетна стойност 100 евро, облагаемата основа би била резултат от приспадане на 2% от 100 евро, т.е. 80 евро.
Към тази основа би трябвало да се приложи съответният процент съгласно всеки регламент и сумата, получена от прилагането на този процент, би била данъкът, който трябва да се плати на държавата.
Пример за данък върху наследството
Умира, оставяйки на B (неговия син) имот на стойност 1000 евро и някои произведения на изкуството на стойност 2000 евро.
Да предположим, че регламентите посочват, че ако детето наследява, то има право на приспадане от 10% и че данъчната ставка е 20%.
- Данъчната основа ще бъде = 3000 евро (2000 + 1000)
- Данъчната основа би била = 2700 евро (3000 * 0,10 = 300 → 3000-300)
- Данъчната ставка ще бъде = 540 евро (2700 * 0,2)
Данъкът върху наследството, който трябва да се плати на държавата, ще бъде 540 евро.