Авансът е плащане или събиране на търговска операция в момент преди доставката на стоката или предоставянето на услугата. Тоест авансът се прави преди да бъде извършена основната транзакция.
Нека разгледаме един пример, за да го разберем по-добре: Фирма купува стоки от доставчика си на 1 август за сума от 1000 парични единици. Освен това на 15 юли той му плаща 200 авансови единици. В този пример откриваме, от една страна, основната операция, която е придобиването на стоки за общо 1000 парични единици към 1 август.
От друга страна, има аванс от 200 валутни единици на 15 юли, тоест на дата преди основната операция. И накрая, на 1 август компанията ще плати на своя доставчик 800 парични единици, тъй като 200 вече сте платили предварително. Общото плащане е 1000 парични единици, разпределени между 15 юли (200) и 1 август (800). Важно е да се отбележи, че авансът ще трябва да бъде приспаднат от основното плащане.
Видове аванси
Има различни класификации на авансите. Двата основни ще бъдат анализирани тук:
- За платената сума
- Частичен аванс: Авансът представлява част от общата сума на основната операция. Ако основната транзакция е 1000 валутни единици, частичен аванс би бил например 100 валутни единици.
- Общ аванс: Авансът представлява общата сума на основната операция. Следвайки предишния пример, общият аванс ще бъде 1000 валутни единици, съвпадащи с основната операция.
- Кой прави аванса
- Предварителни клиенти: Ако приемем, че фирма А, авансът на клиента възниква, когато компания А извършва продажба на клиент и клиентът плати част (или всички) предварително. За клиента този аванс ще бъде аванс за доставчиците.
- Аванси за доставчици: Ако приемем, че фирма А, авансът на доставчика настъпва, когато фирма А прави покупка от доставчик и фирма А плаща част (или всички) от нея предварително. За доставчика този аванс ще бъде аванс от клиентите
Както се вижда, един и същ аванс се класифицира по различен начин в зависимост от перспективата, от която се анализира.
Счетоводна и данъчна значимост на авансите
Съществуването на авансите отговаря на чисто търговска причина. Това обаче има важни последици в счетоводната и данъчната сфера:
- Счетоводен обхват: Авансът е свързан с продажба или придобиване, което в счетоводството обикновено представлява съответно доход или разход. Авансът обаче не е нито доход, нито разход. Например, компания А прави покупка на стоки от 100 валутни единици на 1 януари, а на 26 декември плаща аванс от 30 валутни единици. При тази операция разходът е 100 парични единици и настъпва на 1 януари. Плащанията обаче не съответстват на разходите: плащане от 30 валутни единици се извършва на 26 декември (което не представлява разход), а друго плащане от 70 валутни единици се извършва на 1 януари.
- Фискален обхват: Обхватът на данъка зависи повече от регулациите на всяка държава, въпреки че най-често срещаното е, че авансът начислява данък върху добавената стойност (ДДС).
