Информационната асиметрия възниква, когато в рамките на преговори един от участниците има по-големи познания от своя колега по отношение на обекта на сделката.
С други думи, когато се генерира този тип асиметрия, един от агентите, независимо дали е купувач или продавач, разполага с повече данни за характеристиките на стоката или услугата, които трябва да бъдат обменени.
Информационната асиметрия е пазарен провал, който може да затрудни постигането на равновесие на перфектна конкуренция. Той дори може да попречи на извършването на каквато и да е операция. Нека си представим, че в даден сектор търговецът има повече информация от потребителя. Тогава последните може да не са готови да платят исканата цена, без да имат някаква гаранция за качеството на стоката.
Пример за информационна асиметрия
Един от първите икономисти, които подчертаха ефектите от информационната асиметрия, беше Нобеловият лауреат по икономика Джордж Акерлоф в статията си „Пазарът на лимони: Несигурно качество и пазарен механизъм“.
Akerlof изучава сектора на употребяваните автомобили, където има единици с лошо качество (саксии или лимони) и други с добро качество.
Проблемът е, че собственикът има повече знания от широката публика за възможните повреди на колата си. Купувачът гледа само цената, но не може да види качеството на превозното средство с просто око. След това има информационна асиметрия.
Да предположим, че половината от колите на пазара са качествени, а другата половина са боклуци. Собствениците на качествени превозни средства са готови да продават на цена от 200 евро, докато собствениците на боклуци приемат цена от 100 евро.
От друга страна, ако потребителят знаеше качеството на стоката, той би бил готов да плати 240 евро за качествена кола и 120 евро за боклук. Както виждаме, търговията на пазара е възможна и желана.
Тъй като обаче потребителят не знае качеството на автомобилите, той ще бъде готов да плати цена според очакваното качество. Като се има предвид, че има 50% вероятност да намерите нещо, най-много ще сте готови да раздадете е (1/2 * 240) + (1/2 * 120) = 180 евро. При този курс само собствениците на пот ще са склонни да продават и следователно купувачът ще предложи само 120 евро.
Както виждаме, на пазара има провал, който кара качествените транзакции с автомобили да изчезват. Следователно се генерира неефективност и загуба на благосъстояние на потребителите.