Подписан през 1986 г., Единният европейски акт е европейски договор, който влезе в сила през 1987 г. Този договор постави основите на това, което по-късно ще стане Европейски съюз.
Предприемайки по-нататъшна стъпка в икономическата интеграция, страните членки на тогавашната Европейска икономическа общност решиха да задълбочат свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора. Тук трябваше да влезе в сила Единният европейски акт.
Не само беше постигнат напредък във вътрешния пазар и в свободата на движение, но и даде по-голяма политическа и икономическа мощ на европейските институции.
Цели на Единния европейски акт
Ако анализираме целите на Единния европейски акт, ще видим, че те са много широки. В този смисъл те предполагат важни промени по отношение на начина, по който се вземат решения в европейските институции, като в същото време се установяват правомощията на Европейската комисия и се уточняват какви трябва да бъдат функциите на Европейския парламент.
Не беше пренебрегната и ролята на Европа в света. По този начин беше установена обща външна политика и политика на сигурност, всичко за да се запази последователна и по-силна позиция в световен мащаб.
Институционални промени
По-рано споменахме, че е имало промени в механизмите за вземане на решения. По този начин, като даде по-голяма гъвкавост, Съветът вече не трябваше да постигне единодушно споразумение, тъй като беше достатъчно за постигане на квалифицирано мнозинство.
Благодарение на квалифицираното мнозинство беше по-лесно да се напредва в икономическата интеграция, като се направи голям напредък по въпросите на вътрешния пазар. Всъщност постигането на единодушни споразумения беше само необходимо условие в аспекти като данъчното облагане или свободата на движение на гражданите.
Друг аспект, който трябва да се подчертае, е, че благодарение на Единния европейски акт за първи път Европейският съвет е признат за институция. По този начин официалният характер беше придаден на срещите, на които европейските лидери разгледаха основните европейски политически и икономически въпроси. Трябва обаче да изчакаме Договора от Маастрихт през 1992 г., където функциите на Европейския съвет бяха ясно определени.
Европейският парламент, като институция, представляваща европейските граждани, придоби по-голяма тежест, като му даде възможност да законодателства заедно със Съвета.
Ако законодателната власт беше оставена в ръцете на Съвета и Парламента, Европейската комисия стана органът, който имаше отговорността да прилага законите, приети в Европа.
Напредъкът бе постигнат не само по институционални въпроси, тъй като той се задълбочи и по съдебни въпроси. По този начин беше създаден Първоинстанционният съд, който отговаряше за разглеждането на жалби, подадени от държави, лица, компании, европейски служители, както и жалби, свързани с интелектуалната собственост.
Социални и икономически въпроси
Отвъд важния напредък на политическата сцена, се сключиха и важни икономически и социални споразумения. По този начин беше решено да се предприемат редица мерки, които биха позволили задълбочаване на общия пазар, премахване на бариерите пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали.
Вървейки към паричен съюз, Европа се подготви да установи обща парична политика. Благодарение на Единния европейски акт бяха положени основите за бъдещ Икономически и паричен съюз.
Европейското сътрудничество беше процес, който изискваше координация, поради което от Единния европейски акт се насърчават и други аспекти в допълнение към икономическите. По тази причина трудовите права, здравеопазването, проблемите на околната среда и областите, така необходими за напредък, като изследвания и технологии, бяха разгледани на европейско ниво.
Опитвайки се да намали разликите между различните страни, тя избра това, което е известно като икономическо и социално сближаване. Това се състоеше в работа за намаляване на разликите в нивото на развитие между различните държави-членки и техните граждани.
