Последните данни за икономическия растеж са положителни за Италия. Трансалпийската страна е свързана до 14 последователни тримесечия с растежа на икономиката си. Въпреки че е нараснал с 1,5% през 2017 г., Италия е в уязвима икономическа ситуация и пред нея са много предизвикателства: високо ниво на публичния дълг, преструктуриране на финансовата си система и очакващи подобрения по отношение на производителността.
Както споменахме по-рано, италианската икономика поддържа продължителна ивица на икономически растеж. Нейният брутен вътрешен продукт от 1,7 трилиона евро я прави държава с много важно тегло, превръщайки се в третата по големина икономика в еврозоната. Равнището на безработица, което е най-ниското ниво през последните 5 години, също показва добри резултати за италианската икономика. Но въпреки тези положителни цифри, Италия има много работа. Доказателство за това е, че ако сравним ръста на Италия (1,5%), виждаме, че той е много по-нисък от средния за Европа, който е 2,5%.
На улично ниво гражданите са недоволни. Несигурната работна сила води италианските работници стремглаво, бедността се увеличава и нивото на богатството от 2008 г. все още не се е възстановило. За да се влошат нещата, има силни разлики между индустриализирания и проспериращ Север и не толкова оживения Юг.
Ниска производителност
Анализирайки БВП на глава от населението, може да се потвърди, че Италия остава в застой. През 1998 г. нейният БВП на глава от населението е 26 000 евро и в момента е 26 300 в сравнение с 30 300 в еврозоната. Това означава, че от 1998 г. производството на глава от населението в Италия се е увеличило само с 1,15%. Сред причините, които обясняват тази стагнация, са многобройните промени в правителството (66 различни правителства от края на Втората световна война), щетите, причинени от болезнената икономическа рецесия (2007-2012 г.) и влизането в еврото. И то е, че откакто Италия стана част от Еврозоната, развитието на икономиката й е най-лошото от страните с високи доходи.
Италианската производителност намалява от 2000 г. За съжаление този тревожен спад обхваща всички икономически сектори. Напротив, други европейски икономики като Испания, Франция и Германия са постигнали подобрения в реалната си производителност на час работа. Следователно има опасения, че икономика с размера и значението на Италия е изоставена, увеличавайки разликата по отношение на другите индустриализирани държави.
Един от големите проблеми в производителността и икономическия растеж в Италия е нейната съдебна система. В Италия процедурите по несъстоятелност продължават много по-дълго, отколкото в останалата част от Европейския съюз. В този смисъл можем да говорим за процеси, които могат да продължат 2 години. Това означава, че трудът и капиталът не могат да преминат към по-жизнеспособни и по-продуктивни компании. Трябва да се помни, че производството по несъстоятелност в Италия води до много високи разходи, най-високите в Еврозоната.
Инвестирането в НИРД и разходите за образование допринасят за подобряване на производителността на икономиката. Италия обаче има сериозни недостатъци в тази област. Разходите за НИРД достигат 1,29% от БВП, което го прави един от най-ниските в еврозоната. По отношение на разходите за образование Италия с 4% от БВП надминава само Румъния и Гърция.
Прекомерна задлъжнялост и предстоящи подобрения във финансовата система
От особено безпокойство са нивата на публичния дълг, показани от Италия. През 2007 г. публичният му дълг възлиза на 99,8% от БВП, но през 2016 г. достига 132% от БВП. Само наказаните Гърция със 180% от публичния дълг над БВП и Япония с 230% от публичния дълг по отношение на БВП те надвишават Италия.
Но нивото на задлъжнялост не е нещо, което засяга само публичния сектор. Проблемите с дълга и платежоспособността засягат и италианските финансови институции. Испания вече е предприела задълбочена реформа на финансовия сектор, за да осигури на своите банки необходимата платежоспособност, напротив, Италия не е извършила такава дълбока реформа.
Недоверието и съмнението витаят над италианското банкиране. Още миналата година италианската държава трябваше да инжектира 3,5 милиарда евро в най-старата банка в света, банката Monte dei Paschi. Също така не бива да забравяме, че 17 000 милиона евро бяха отпуснати на Vento Banca и Banca Popolare de Vicenza.
Трябва да се отбележи, че задлъжнялостта на Италия и степента на платежоспособност на нейните банки са тясно свързани. В този смисъл трансалпийските банки притежават не повече и не по-малко от 10% от целия дълг в Италия.