Франсиско де Витория е кастилски доминикански монах, живял между 15 и 16 век. Учи изкуства и теология, въпреки че се интересува от много други дисциплини. Сред тях моралната икономика и съвременното международно право, в които той се открои с ценни приноси. Смята се, че е положил основите на правата на човека. Вероятно най-влиятелните членове на училището в Саламанка.
Франсиско де Витория е роден между 1483 и 1486 г. в Бургос, в семейство от Витория. Той влиза в Ордена на проповедниците, където получава пълно хуманистично обучение и демонстрира страхотни умения по езици. През 1508 г. се премества в Париж. В този град той завършва обучението си по свободни изкуства и изучава богословие. Преподавал е тази дисциплина в Париж, във Валядолид. В Саламанка той заемаше главната катедра по теология.
Във френската столица той е привлечен от трите големи интелектуални течения на момента: хуманизъм, номинализъм и томизъм. Последният беше неговият фаворит, но той се възползва от интересни елементи от другите два, като ги включи в своето мислене. Неговото значение се признава в поканата за участие в Трентския събор, като императорски богослов, през 1545 г. Той обаче не може да присъства на това важно назначение поради тежко заболяване. Умира малко след това, през 1546г.
Мисъл и работа на Франсиско де Витория
Мисълта на Франсиско де Витория може да се намери в собствените му писания и в текстове, съставени от неговите ученици. Те рекапитулираха повторните лекции, майсторските класове, обобщаващи съдържанието на целия курс, и ги поставиха в писмена форма. Най-изявените бяха Доминго де Сото, Диего де Коварубиас, Мелчор Кано, Мартин де Аспилукета, Диего Чавес, Хуан Жил де Нава, Мансио де Корпус Чисти, Висент Барон и Мартин Ледесма.
Моралната икономия в мисълта на Франсиско де Витория
Той постави основите на училището в Саламанка, което наред с други въпроси се занимаваше с морални аспекти на икономиката. Католическата църква смята мотива за печалбата за грешен. Затова търговците потърсиха неговия съвет как да действат в своята професия. Според него свободата на движение на хора, стоки и идеи е в основата на естествения ред. Следователно той смята, че действията на търговците не могат да бъдат достойни за църковно порицание. Напротив, той смята, че те изпълняват важна функция, от която се възползва цялото общество.
В този смисъл той се обяви за твърд поддръжник на свободната търговия. Той обаче поиска търговците да предлагат своите продукти на справедлива цена, без воля за лихварство. Той защитава и частната собственост, която смята за по-справедлива и благоприятна за общия интерес, отколкото колективната собственост.
Естественият закон е основата на справедливите взаимоотношения
Франсиско де Витория имаше оптимистична антропологическа визия за човека и неговите способности. Откриването на Америка и контактът с местните народи привлече вниманието му. Той се тревожеше за регулирането на отношенията между индивидите и между държавите. Той заяви, че природният закон е основата за тяхната справедливост. За своя принос той се смята за предшественик на правата на човека и за бащата на съвременното международно право.
Той критикува формите на испанската корона в Новия свят и злоупотребите на завоевателите върху местните жители. Той твърди, че индианците са притежатели на разума, основният човешки атрибут, поради което те имат същите права. Това се материализира например, тъй като няма причина да се отнемат земя и имущество.
Той също се произнесе по правата на съществуващите държави преди пристигането на испанците. Много гласове твърдяха, че тяхната изневяра и съществуването на варварски практики оправдават действията на завоевателите. Той отговори, че войната не е законна практика, дори в тези случаи. Той твърди, че единственият начин да ги спрат е да повлияят на лидерите им да го забранят чрез подходящи закони.
Просто война
За Франсиско де Витория отношенията между държавите трябваше да се развиват мирно, за да бъдат печеливши за всички страни. По този начин той теоретизира за концепцията за справедлива война. Това съображение беше приложимо само ако беше от съществено значение за опазването на мира и сигурността. Той призна, че е приложим за войни, насочени към прекратяване на практиката на човешки жертвоприношения. Той обаче добави, че след войната никога не е било законно да се подчиняват и поробват победените народи.
Несъмнено днес учението на Франсиско де Витория е в добро здраве и остава напълно валидно. Защитата на правата и свободите може да намери в тях добро ръководство за действие.