Петролната криза от 1973 г. е международна криза, настъпила през 1973 г. с решението на няколко държави от Персийския залив да не изнасят петрол за западните страни.
Решителността на арабския блок на Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК) да извърши петролно ембарго срещу западните държави беше акт на отмъщение към страните, които подкрепиха Израел в Йом Кипурската война. Тази мярка за наказание предизвика повишаване на цените на петрола и следователно рязко нарастване на инфлацията. Други ефекти от тази криза бяха повишената безработица и ниският икономически растеж.
Произход на кризата
Между края на Втората световна война и до 70-те години на миналия век Япония, САЩ и Европа консумират масово петрол. С други думи, на Запад имаше силна зависимост от петрола. Междувременно стойността на щатския долар спадаше наред с други неща в резултат на войната във Виетнам. Икономиката на Северна Америка започва да показва тревожни симптоми като забавяне на растежа.
От своя страна президентът Никсън реши да откъсне долара от златния стандарт, като сложи край на системата, договорена в споразуменията от Бретън Уудс. Към всичко това трябваше да се добави страхотен спусък: войната Йом Кипур. Арабските страни от ОПЕК решиха да въведат ембарго върху западните страни, които подкрепиха Израел в този конфликт.
Развитие и последици от кризата
Поради силната зависимост от петрола от Близкия изток, западните страни попаднаха в сериозна икономическа криза, докато цената на петрола нарасна. Цената на барел петрол нарасна от 2,90 до 11,90 долара.
Изправени пред непосилно покачване на цените на петрола и проблемите с доставките, много страни избраха да намалят зависимостта си от суров петрол, като инвестират в други източници на енергия. Франция например избра ядрената енергия, докато САЩ и Канада избраха изгарянето на дървесни отпадъци.
Междувременно много развиващи се страни от ОПЕК национализираха петролните компании и видяха, че държавните им приходи драстично нарастват. С други думи, арабските страни износителки на петрол са преживели забележителен икономически растеж в краткосрочен план, но не и в дългосрочен план.
Изправени пред ембаргото, проведено от страните от Близкия изток, имаше големи проблеми с енергийното снабдяване и последиците за най-развитите страни не бяха забелязани дълго. Въпреки че ембаргото продължи шест месеца (беше отменено през март 1974 г.), имаше нарастване на инфлацията и много страни влязоха в етап на нисък икономически растеж. Точно в този икономически период, белязан от висока инфлация и застояла икономика, е измислен терминът "стагфлация".