Разлика между IRR и геометричната норма на възвръщаемост

Геометричната норма на възвръщаемост е средният процент на възвръщаемост, приписван на мениджъра на портфейла и се изчислява, като се използва формулата на геометричната средна стойност на възвръщаемостта на активите или портфейла от различни периоди от време. От своя страна, IRR е рентабилността, предлагана от инвестицията.

С други думи, геометричната норма на възвръщаемост е средната възвръщаемост, която се получава, като се вземе геометричната средна стойност на възвръщаемостта на портфейла от различни периоди от време.

Извиква се и геометричната норма на възвръщаемост Претеглена във времето норма на възвръщаемост.

Решението на инвеститора и геометричната норма на възвръщаемост

Важно е да запомните, че TGR измерва само представянето на мениджъра и не взема предвид решенията, които инвеститорът взема, за да допринесе или изтегли средства от портфейла.

С други думи, инвестицията няма същия окончателен капитал, ако размерът на капитала се промени по отношение на първоначалния капитал, въпреки че рентабилността е същата. Така че, ако инвеститорът по някаква причина реши да намали инвестирания капитал, това ще се отрази на крайния капитал. По същия начин, че ако инвеститорът счита за уместно да добави капитал към инвестицията, крайният капитал също ще бъде различен.

Инвеститорът е отговорен за вземане на решение за включване или изтегляне на капитал от инвестиция. Решението на инвеститора се нарича още инвестиционна политика.

Геометрична норма на възвръщаемост и вътрешна норма на възвръщаемост

Основните връзки между IRR и геометричната норма на възвръщаемост са следните:

  • Ако инвеститорът реши да включи пари и увеличи доходността на фонда, тъй като мениджърът се е справил добре, тогава IRR ще бъде по-висока от TGR.
  • Ако инвеститорът реши да изтегли капитала от фонда и управителят увеличи доходността на фонда, тогава IRR ще бъде по-висока от IRR.
  • Когато IRR и TGR са еквивалентни, това означава, че решението на инвеститора да внесе или изтегли капитал не е повлияло на крайния капитал.

По-схематично горното може да се обобщи, както следва:

  • Ако IRR> TGR => Инвеститорът е взел правилното решение да промени първоначалния капитал на фонда (или вноска, или теглене на средства).
  • IRR = TGR => Решението на инвеститора не засяга окончателния капитал на портфейла.
  • IRR Решението за промяна на първоначалния капитал на фонда (или вноска, или теглене на средства) не е най-доброто.

Пример

Ако мениджърът е получил възвращаемост от 3% и IRR на инвестицията е 5%, дали инвеститорът е бил правилен с инвестиционната си политика?

Ще кажем да, че инвеститорът е направил правилната инвестиционна политика, тъй като IRR на инвестицията е по-висока от възвръщаемостта, получена от мениджъра, т.е. геометричната норма на възвръщаемост.