За спомен остава подписването на Римския договор през 1957 г., великото споразумение, което е рождението на онова, което днес познаваме като Европейски съюз. Оттогава Европа постигна напредък в икономическата интеграция, пътят не беше лесен, но икономическият, паричен и политически съюз продължава да напредва въпреки трудностите. И така, поглеждайки към хоризонта, ние сме изправени пред въпрос: Какви са икономическите предизвикателства, пред които ще трябва да се изправи Европейският съюз?
Икономическият растеж е синоним на просперитет и напредък, поради което след години на рецесия Европа възнамерява да поддържа тези нива на растеж. Въпреки факта, че европейският БВП се е увеличил с 2,6% през 2017 г. Ето защо страните-членки на Европейския съюз не могат да се отпуснат. Ефектите от кризата все още присъстват в икономиките на стария континент и намаляването на растежа би довело до икономическа стагнация, с последващ спад в активността и заетостта. Но европейските перспективи за растеж са обнадеждаващи и Франция, един от локомотивите на европейската икономика, премина от растеж от 1,2% до растеж от 2,3%.
Инфлация и задлъжнялост
Макроикономическа цел, която не бива да се пренебрегва, е стабилността в нивата на цените или контролът върху инфлацията. В този смисъл паричната политика, която се намира в Европейската централна банка, е инструментът, който позволява на Европа да контролира инфлацията. Е, през 2018 г. Европейската централна банка ще намали нивата си на изкупуване на дълга, което ще доведе до намаляване на стимулите за ликвидност. С реактивирания БВП на икономики като Испания и Италия изглежда, че е време да се намалят стимулите, макар и без да се елиминират за постоянно. Доказателство за това е, че закупуването на публичен дълг е преминало от 60 000 милиона евро на месец до декември 2017 г. до сегашните 30 000 милиона евро на месец. Планира се програмата за закупуване на публичен дълг да приключи до края на 2018 г.
Задължението обаче е едно от големите предизвикателства, пред които трябва да се изправят европейските държави, особено страни като Италия, които имат ниво на публичен дълг, което е 132% от брутния вътрешен продукт. Е, намаляването на нивото на закупуване на публичен дълг от Европейската централна банка може да доведе до оскъпяване на разходите за финансиране за много европейски държави, което представлява риск за тези държави, чийто публичен дълг надвишава 100% от БВП. Следователно, най-задлъжнелите страни трябва да бъдат нащрек, особено когато приключи програмата за стимулиране, прилагана от Европейската централна банка.
Не трябва да забравяме и значителното увеличение на цените на петрола. Решението на ОПЕК и Русия да намалят производството на петрол доведе до недостиг и следователно до повече от забележимо увеличение на цените. Това засяга много европейски държави, особено тези с най-висока степен на зависимост, като Испания. Всичко това в крайна сметка оказва влияние върху джоба на потребителя, който вижда, че покупателната им способност намалява поради повишаването на цените или какво е същото поради нарастването на инфлацията.
Контрол на публичните сметки и търговска война
Пактът за стабилност и растеж заслужава специално внимание, тъй като европейските държави трябва да внимават за своите публични финанси. Европейският съюз е много стриктен в контрола на публичния дефицит, така че най-задлъжнелите икономики ще трябва да продължат да работят по пътя на намаляване на държавния дефицит, докато той е под 3% от БВП, всичко това, за да бъде в унисон с критерии за конвергенция на Европейския съюз.
И разбира се, икономическите решения на цяла световна сила като Съединените щати имат своя отзвук в европейската икономика. Батерията от протекционистични мерки, лансирана от правителството на САЩ начело с Доналд Тръмп, бележи началото на търговска война с този, който традиционно беше големият партньор на Европейския съюз в международната търговия. Възможно е на тарифите, наложени от САЩ, Европа да отговори със същата валута. Това може да има ужасни последици за две търговски сили, които традиционно са били съюзници. Свободната търговия позволява на всяка държава да се специализира в това, което може да произвежда по-ефективно и да има достъп до стоки и услуги на по-ниска цена. Проблемът е, че както европейските, така и американските компании, тъй като достъпът до чуждестранни стоки, което предполага по-ниски разходи, става по-скъп, производствените им разходи ще се увеличат и следователно тези производствени разходи ще бъдат прехвърлени на потребителя (американски или европейски), вие ще изпитате намаление на покупателната си способност.