Самоуправление - какво е то, определение и концепция
Самоуправлението е система от социална и икономическа организация, при която хората, които извършват дейност, са същите като тези, които управляват този бизнес.
Тоест, в самоуправляваща се компания работниците имат абсолютни правомощия да вземат решения и да контролират институцията.
Самоуправление етимологично означава самоуправление. По този начин могат да се приложат и други области извън икономиката, като политика, сътрудничество и социология.
Поради своя произход и обяснение, той обикновено е свързан със социалистическата и марксистката мисъл. Всъщност анархистката идея за самоуправление придобива по-голямо значение от 1950 г. като широко разпространена практика в Югославия. Тогава тя се осъществява като обща организация на всички нива на държавата.
Самоуправлението е тясно свързано с области на множествеността и деконцентрацията. Така че, ако му липсва адекватно планиране, това може да генерира дублиране на функции (двама души или области, изпълняващи една и съща задача) и неефективност при използването на ресурси.
Трябва също така да се отбележи, че има форми на организация, които асимилират параметри или характеристики на самоуправлението и които могат да бъдат оформени в капиталистическата и либералната среда. Имаме предвид автономния предприемач или еднолично дружество, семейния бизнес или големите социални кооперации.
Бизнес самоуправление и в други области
Самоуправлението е организационната система на компанията, чрез която работниците участват във всички общи решения. По този начин служителите са в състояние да изпълняват административни, производствени, самооценяващи и самоприлагащи задачи. Освен това те притежават част от капиталовите запаси на компанията и следователно участват в печалбите от бизнеса.
Самоуправлението е концепция, която първоначално е внедрена във фирмата и бизнеса. Той обаче се е разпространил и в други области като психология, образование, компютърни науки, асоциации, наред с други.
Тази организационна модалност означава, че ролята на координацията и сътрудничеството между агентите е приоритетна пред йерархиите и властовите отношения. С други думи, при самоуправлението същите индивиди действат независимо като администратори и като оперативни работници.
Предимства на самоуправлението
Сред предимствата на самоуправлението са:
- Автономност: То се отнася до способността на работника да взема решенията си и да функционира индивидуално. Това помага да се развие лична автономия и да се изпълняват задачи, без да са необходими по-добри поръчки.
- Производителност: Самоуправлението позволява на работника да изпълнява задачите си според възможностите си, без да е необходим външен натиск или установен срок.
- Ангажимент: Чрез самоуправление работникът може да развие по-високо ниво на ангажираност. Това усещане произтича от факта, че всички служители носят по-голяма отговорност за успеха или провала на компанията.
Недостатъци на самоуправлението
Самоуправлението обаче има и някои недостатъци:
- Неефективност: Ако работниците нямат административни познания, може да се създаде неефективност при управлението на компанията. Тези, които управляват бизнес, трябва да разполагат с основна информация, като счетоводство и финанси.
- Липса на посока: При липса на управленски екип, който ръководи компанията, вземането на решения може да бъде сложно. Това е така, защото всички работници на фирмата трябва да се съгласят.
- Анархия: Получавайки автономия, всеки служител може да действа самостоятелно, оставяйки настрана общите цели за компанията. Това може да причини разстройство в организацията.
