Ценова дискриминация от трета степен

Ценовата дискриминация от трета степен е бизнес практика, която се среща на пазар с несъвършена конкуренция, при което работодателят променя цените на стоките въз основа на установен пазарен сегмент.

Този тип или степен на дискриминация е най-обобщената сред компаниите, независимо дали е монополистична или не; той вече предлага добри възможности за прилагане на всеки пазар. Компаниите успяват да сегментират пазара, като дискриминират цените по географски райони, пол, възраст, студенти, професия, пенсионери и т.н.

По този начин всеки пазарен сегмент ще реагира по различен начин на промени или вариации, които се случват в цената на продукта.

Този начин на дискриминиране на цените позволява на бизнес фирмата да продава на различни цени на различните идентифицирани подмаркети. С други думи, всеки потребител в даден сегмент купува на една и съща цена. Но всеки сегмент плаща една и съща цена. Следователно при тази степен на дискриминация отстъпките за големи обеми стоки, закупени от потребителя, не се проверяват.

Необходими условия за прилагане на стратегии за ценова дискриминация от трета степен

За да бъде приложена, тази ценова дискриминация се нуждае само от няколко малки условия, за да бъде изпълнена. Кои са следните:

• Извършете сегментиране на пазара в различни подмаркети.
• Че няма възможност за препродажба.

Както се вижда, ценовата дискриминация от трета степен е много подобна на ценовата дискриминация от първа степен. Ключовата разлика, която открихме, е, че в първия клас на всеки потребител се начисляват различни цени. За разлика от това, при дискриминация от трета степен, компанията начислява различни цени за всяка сегментирана потребителска група.

Понякога ценовата дискриминация може да стане преувеличена. Когато разликата в доходите и социалните класове, за които се извършва или извършва сегментирането на пазара, е силно взета предвид

Пример за ценова дискриминация от трета степен

Този тип дискриминация има много примери, той е най-обобщеният. По този начин, сред множеството реални случаи, можем да споменем следното:

• Университет, който таксува по-малко за семействата, които имат няколко деца, които учат.
• Транспортна компания, която начислява цената на билета по-евтино за студенти, отколкото за частни пътници.
• Лекар, който има различна цена за пациенти със застраховка и без застраховка.