Изправени пред една от най-големите кризи в историята, много са икономистите и политиците, които говорят за прилагане на реформи. Реформи, които по същия начин звучаха като в предишни кризи и все още не се прилагат.
Ако тази пандемия трябваше да ни научи на нещо, то е, че по същия начин, по който днес имаме начин на живот, в който благосъстоянието е основната характеристика, утре по различни причини това благополучие, което ни предшества, може да изчезне и никога не се връщайте. Един вид черен лебед, както коментира математикът Насим Талеб, опустоши планетата, показвайки, че това, което може да бъде обяснено само във филм с научна фантастика, може да се намери и в реалния живот. И както се казва, ето пример, че реалността в много случаи надминава фантастиката.
Поглеждайки назад към ситуацията, мнозина са анализаторите, които сега вярват, че намират обяснението на всичко това в конспирации, които, подобно на разговора на Бил Гейтс за пандемиите, изглежда имат смисъл - като всяка конспирация - и биха могли да предупредят за пандемия, която се приближаваше до нашата планета Земя. За съжаление на мнозина обаче тази пандемия, колкото и да се стараем, трябва да знаем, че беше невъзможно да се предскаже; Особено когато поради своята природа не само че вече не сме способни дори на това, но и не сме способни да контролираме ситуацията в нейно присъствие.
Въпреки факта, че не сме успели да го предвидим, никой не е казал, че не сме имали време да се подготвим за криза от такъв мащаб, както и да предприемем подходящите мерки, за да смекчим въздействието и излезте от него с летящи цветове. И не, за да се подготвите, не е необходимо да предсказвате пандемията, нито да предотвратявате следващите кризи. Подготовката е елементарна и точно както го правим, за да се развиваме в бъдеще, професионално погледнато, ние трябва да го направим, за да предотвратим криза като тази да унищожи настоящето ни, както го прави днес.
В този смисъл много икономисти често се чудят как сме успели да стигнем тук, живеейки в етап от историята, в който разполагаме с повече ресурси от всякога, както материални, така и човешки. По същия начин обаче те не се чудят как, въпреки че са регистрирали години на растеж, има държави, които продължават да продължават в нивата на дълга на баланса си, които надвишават 100% от съответните им нива на брутен вътрешен продукт (БВП). По този начин е много поразително също така, че този тип изявления се правят, когато има икономики, които ние наричаме нововъзникващи икономики и които днес представят нива на икономическа неформалност до степен да имат пазар на труда, в който 50% от заетото население е в ситуация на неформалност.
И то е, че много пъти говорим за реформи, които сякаш са наздравица за слънцето, остават в обикновени клюки. Когато обаче криза като тази опустоши всичко по пътя си, тези клюки отекват в подсъзнанието на същите мениджъри, които някога са ги говорили, вярвайки, че ще изпаднат в забрава.
Ами ако започнем с икономическа неформалност?
Ако се спре да наблюдава данните, предлагани от определени страни, както казахме в началото, можем да видим как ситуацията, показана от мнозина преди пандемията, вече беше ужасяваща. Поради тази причина дори е поразителен фактът, че нейните политици говорят за възстановяване на нивата преди пандемията, която е показана днес, когато тези нива вече са били вредни за собственото управление на страната много преди COVID да е бил местна епидемия.
Латинска Америка е пример за това. По-ниският им капацитет да предоставят ресурси на съответните икономики беше една от основните пречки пред латиноамериканските страни в условията на кризата, породена от COVID. Въпреки това, по същия начин, по който говорим за тази липса на ресурси и този по-нисък капацитет, трябва да обясним защо се дължи тази липса на ресурси, както и този по-нисък капацитет, като вземем предвид реформите, които въпреки че са необходими за икономиката , все още не се прилагат в различните икономики, които регионът има.
В макроикономически план трябва да знаем, че Латинска Америка има доста голям неформален сектор, дори надхвърлящ 40% от БВП на целия континент. С данни от Американския съвет на обществото на Америка, повечето страни представят процент на неформалност, близък или по-голям от 50%. И то е, че Латинска Америка има икономики, които, като се вземе предвид нейната икономическа неформалност, достигат до 65% от БВП в неформалната икономика. Ситуация, която въпреки суровостта на предлаганите данни, вече е увековечена, сякаш е терминален рак.
По отношение на заетостта, например, пандемията остави мрачна сцена на цялата планета. Принудителното спиране на икономическата дейност сложи край на цялата икономическа дейност в различните страни. Ситуация, при която много икономики по цялата планета започнаха да прилагат механизми за защита на доходите на гражданите, които не могат да развият професията си. Нещо, което за много страни от Латинска Америка, дори без ресурси, е възможно.
В този смисъл, като се вземат предвид данните за заетостта, показани от латиноамериканските страни и според Международната организация на работниците (МОТ), в Латинска Америка и Карибите има най-малко 140 милиона души, работещи в неформални условия, което представлява около 50 % от работниците. Всичко това, като се има предвид, че, както заяви организацията, говорим за ситуация, в която икономическият растеж, независимо колко динамична е икономиката, не се оказва решението. И то е, че само за Мексико и е първата икономика на испаноамериканската Америка, неформалната заетост по време на пандемията представлява 51% от работещите в страната.
Както виждаме, дори с ресурсите за борба с пандемията, Мексико щеше да е в състояние, както много други латиноамерикански икономики, да се изправи срещу пандемията и да защити своите работници. Всичко това, просто поради факта, че според показателите дори 50% от тях не са официално признати за работници.
В този контекст, дори по отношение на ресурсите, реформите, които биха довели до тази подготовка, на която се позоваваме в статията, биха помогнали за борбата с пандемията. Е, като се вземат предвид показателите, липсата на ресурси не е нищо повече от последица от липсата на реформи, която остава незабелязана и която също така пречи на страните от региона да се развиват правилно. В този смисъл, по отношение на случая с Мексико, като една от най-важните икономики в региона, той има събиране на данъци, което като процент от БВП е 16%. Липса на ресурси, мотивирани от онази икономическа неформалност, която възпрепятства събирането на данъци и която кара мексиканската икономика да заеме една от най-лошите позиции в класацията, изготвена от ОИСР.
В обобщение обаче кризите продължават да се случват, докато агенциите, след анализ на ситуацията, отново показват в своите заключения същите проблеми, които през предходните години ни водеха до ситуации, подобни на тази, която преживяваме днес. И трябва да знаем, че заедно с Латинска Америка и други икономики, като Испания, имат подобни ситуации и че те трябва да бъдат коригирани с големи структурни реформи; конфликтът на интереси обаче създава ситуации, които водят до сценарии като настоящия. Следователно въпросът сега не е кога или как ще бъде следващата криза, а кога ще бъдат реформите, от които икономиката се нуждае толкова много и които, въпреки тези кризи, които споменахме, няма да бъдат приложени.