През последните няколко години много се говори за спасителни мерки. В пресата, в радиопредаванията и в телевизионните приемници тази дума непрекъснато беше в устата на журналисти и икономисти. Икономики като Гърция и Аржентина трябваше да бъдат спасени изцяло, докато Испания трябваше да бъде изправена пред банково спасяване. Несъмнено много се говори за спасителни мерки, но малко за причините, които водят до спасяване на дадена икономика, условията, които трябва да бъдат спасени, или последиците, които спасяването има върху икономиката.
Когато гръцки или аржентински гражданин чуе думите Международен валутен фонд (МВФ), реакцията им не е точно положителна. В Гърция от 2010 и 2012 г. нещата се объркаха за гръцката държава и т. Нар. „Тройка“ (МВФ, Европейска централна банка и Европейска комисия) трябваше да се намеси, за да спаси гръцките банки и да се справи с високото ниво на държавния дълг. В резултат на това гърците трябваше да издържат на строги икономии.
От своя страна през миналата 2018 г. Аржентина се съгласи да спаси МВФ на стойност 50 000 милиона долара. Такъв беше размерът на спасяването, от което се нуждаеше аржентинската икономика, че общият размер на спасяването беше около 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Аржентина. Както и в Гърция, Аржентина ще трябва да извърши консолидация на икономиката си чрез програма, основана на строги икономии.
Въпреки че Испания трябваше да се изправи пред спасяването на финансовия сектор, не трябваше да бъде принуждавана да поиска спасяване на икономиката като цяло. Много спестовни банки представиха много сериозни дисбаланси и големите предприятия като Bankia трябваше да бъдат намесени от държавата. Въпреки че спасяването беше насочено към банковия сектор, Испания също трябваше да приеме редица макроикономически условия, които включват мерки за приспособяване.
Какво е откуп и как се иска?
Но какво е спасяването? Спасяването се състои от финансова подкрепа за държава, която не може да изпълни задълженията си за изплащане на дълга. По този начин в европейския случай „тройката“ (Европейска централна банка, Международен валутен фонд и Европейска комисия) ще отговаря за предоставянето на спасителната програма.
Правителството ще направи първата стъпка, като официално го изиска за президент на Еврогрупата. След като бъде поискано спасяването, Европейската комисия и Европейската централна банка ще продължат да оценяват искането за спасяване.
Оценка преди финансовото спасяване
Тази първа оценка ще направи оценка кои финансови институции са засегнати, тяхната тежест в икономиката и кои и как те трябва да бъдат преструктурирани. Ще бъдат взети под внимание и ефектите от спасяването върху националната икономика по отношение на публичния дефицит и публичния дълг.
С оглед на тази предварителна оценка ще бъдат установени условията за връщане на откупа и интересите, пред които трябва да се изпрати молещата държава.
С исканото спасяване правителството трябва да определи кои финансови образувания се нуждаят от спасяване и в какъв размер. Трябва също да посочите какви формули ще се използват за преструктуриране на банковия сектор, тоест дали ще има национализация или инжекции на капитал.
Преговори и условия за финансово спасяване
Следващата фаза ще се състои в договаряне на условията за спасяване. Това ще изисква преговори с МВФ. В случай на европейска държава ще бъдат включени институциите на Европейския съюз.
Мерки за икономии
Преди да поискате спасяване, както при всеки заем, е важно правителството внимателно да проучи условията. И то е, че спасените страни са принудени да приемат строги програми за приспособяване. Тези строги мерки налагат увеличаване на данъците, намаляване на заплатите, съкращаване на публичните услуги, съкращаване на персонал, нает от публичния сектор, и значително намаляване на социалните помощи.
Ясно е, че спасителните програми не се предоставят безплатно и че правителствата, които ги изискват, трябва да провеждат икономическа политика, основана на строги икономии. Като цяло спасените държави прилагат строги мерки за намаляване на публичния дефицит и нивото на публичния дълг.
„Тройката“ ще отговаря за надзора над спасените лица и за изпълнението на плановете за банково преструктуриране. От друга страна, парите за откупа ще бъдат доставяни на етапи, всичко това, стига да се спазват договорените условия.
Последици от искането за финансово спасяване
Следващият въпрос, който трябва да зададете, е, какви са последиците от спасяването на фондовия пазар? А в рисковата премия?
Това, че дадена държава иска спасяване, се разбира от пазарите като симптом на икономическа уязвимост. Това означава, че фондовите пазари реагират негативно.
Нека си спомним, че рисковата премия е лихвата, която една държава плаща, за да се финансира чрез задлъжнялост. Тази премия се установява по отношение на референтна държава (обикновено Германия или САЩ). Е, искането за спасяване се разглежда като признак на слабост, на риск за националната икономика. Следователно рисковата премия има тенденция към скок, както се случи, когато Испания поиска банковото спасяване, когато рисковата премия надвиши страховитата бариера от 500 точки.