Запис на заповед - Какво представлява, определение и понятие

Запис на заповед е документ, който обещава да плати на някого. Този ангажимент включва условията, които длъжникът обещава по отношение на контрагента (кредитора), тоест фиксираната сума пари като плащане и периода за извършването му.

Записът на заповед е кредитен инструмент, който установява официален ангажимент. Този официален ангажимент посочва три подробности. Първият, кой на кого плаща. Второто, каква сума пари. И третото, когато споменатото плащане трябва да се извърши.

Тоест, ако казваме всичко често, ще кажем, че записът на заповед установява официален ангажимент, че едно лице (абонат или подписвач) ще плати на друго (бенефициент или притежател), парична сума на определена дата.

Това плащане, установено при съставяне на документа, ще бъде извършено с пари от валути, чието преобразуване е законно разрешено. Тоест законни платежни монети. Както е логично, най-често срещаното у нас е размяната на подписани записи на заповед с еврото като стандартна валута за плащане.

Изисквания към запис на заповед

Правното регулиране на записи на заповед е отговорност на Закона за борсите и чековете, който установява поредица от необходими изисквания, за даден документ да се счита за запис на заповед. Те са както следва:

• В заглавието на документа трябва да се посочи писмено, че той е запис на заповед. Освен това той трябва да бъде изразен на същия език като останалата част от текста.
• Безусловният ангажимент за извършване на плащането се отбелязва във фиксирана сума в евро или друга еквивалентна международна валута.
• Трябва да се посочи датата на валидност, тоест датата на валидност на документа
• Мястото, избрано за извършване на плащането
• Посочване на името на притежателя или получателя, който се ползва от записа на заповед, който може да бъде физическо или юридическо лице (фирми или компании)
• Датата и мястото, където е подписан ангажиментът
• Личен подпис на абоната, който се съгласи да плати.

Има обаче някои изключения, при които се допускат и документи без някое от тези изисквания. Такъв е случаят с визови записи на заповед, в които не е посочена датата на падежа, такива, при които мястото на плащане не фигурира и мястото на произход се счита за същото или документ, в който мястото на плащане не е написано. проблем. В последния случай мястото, което се появява до името на подписалия, ще бъде мястото на произход.

Прехвърляемост на запис на заповед

Друга важна характеристика на записи на заповед е прехвърляемостта. Записът на заповед е документ с възможност за циркулация от ръка на ръка, без да губи своята валидност. Тоест кредиторът или лицето, което трябва да получи парите за плащане, ще бъде лицето, което притежава записа на заповед, независимо дали името му се появява на хартията като абонат.

С други думи, ако Матео подпише запис на заповед за Хулиан и след известно време последният използва документа, за да плати на Роза, последният ще има право да събере окончателно парите, установени в записа на заповед, дори и да не е бил първоначално адресиран до нея.

По отношение на прехвърляемостта на записи на заповед е много важно да се споменат специално два вида записи на заповед:

• Ще платя за поръчка: Той може да бъде прехвърлен чрез одобрение. Вижте запис на заповед за поръчка
• Ще плащам да не поръчвам: То е такова, което може да бъде прехвърлено само чрез прехвърляне на кредит. Вижте запис на заповед да не се поръчва

За да разберете повече, можете да видите разликата между запис на заповед и не да поръчате.

Разлика между запис на заповед и менителница

Особеност на записи на заповед е тяхното сходство с менителниците. До степен, че и двата документа имат доста сходна правна уредба.

Въпреки това, докато записът на заповед се издава от самия длъжник, менителницата се съставя от кредитора на плащането. Тоест, в записа на заповед, същият човек създава и издава документа, докато поема дълга при договаряне на заема.