Миналия вторник, 23 февруари, INEGI обяви, че икономиката на Мексико е нараснала с 2,5% през 2015 г., което е по-високо от това на другите съседни държави като САЩ (2,4%), Бразилия (-3%) или Аржентина (0,5%). Има обаче два фактора, които биха могли да обърнат тази положителна тенденция през 2016 г.: паричната политика на САЩ и петролният пазар.
Важно е да започнем този анализ на мексиканската икономика, като обобщим макроикономическата картина: заемайки 13-та позиция в света по БВП, мексиканската икономика е една от най-важните на американския континент, придобива все по-голямо международно значение. Според МВФ през 2017 г. Мексико ще бъде първата испаноезична икономика в света, като за първи път ще надмине Испания. Статутът й на „нововъзникваща“ държава се превръща в продуктивен модел на преход към развитите икономики, открояващ се в сектори като нефтохимическа, автомобилна, текстилна и туристическа. Освен това износът (особено за САЩ) представлява много значителна част от БВП (32,7%), особено след подписването на NAFTA през 90-те години. Този нарастващ принос от външния сектор, заедно с либерализиращите реформи, въведени наскоро десетилетия, те превръщат Мексико в една от най-свободните икономики на континента.
Въпреки това страната все още има някои показатели за икономическа изостаналост, като липсата на инфраструктура (класира се на 102 в Индекса за развитие на инфраструктурата) или силната зависимост (въпреки че има стабилна финансова система) от чуждестранния капитал, за да поддържа необходимите нива на инвестиция. Друг отрицателен факт е социалното неравенство, което остава на нива, все още много далеч от тези на развитата икономика и което от своя страна представлява важна спирачка за растежа. Във всеки случай, промяната в световната икономическа панорама през последните години принуждава мексиканските власти да вземат решение относно посоката и обхвата на бъдещите реформи, както и за преглед на съществуващите. С други думи, въпрос е да се разгледа степента, до която Мексико се нуждае от структурни промени, за да запази своя дългосрочен растеж.
Първият въпрос, който трябва да се вземе предвид при анализа на положението на мексиканската икономика, е зависимостта от износа като двигател на растежа. Въпреки че този факт сам по себе си не е отрицателен (много икономики с ясно призвание за износ, като Германия или Холандия, са сред най-проспериращите в света), концентрирането на по-голямата част от чуждестранните продажби в няколко държави и сектори може да означава колебливост фактор. Случаят с Мексико, където 88,3% от износа му отива за САЩ, може да бъде потвърждение на този риск.
От друга страна, еволюцията на северноамериканската икономика през 2015 г. е много сложна, така че нейното въздействие върху мексиканския износ става трудно да се предскаже: въпреки че повишаването на лихвените проценти, което Федералният резерв е започнал да прилага, трябва да умери вътрешния растеж и следователно търсенето на мексикански продукти също може да доведе до поскъпване на долара, което го оскъпява спрямо песото и насърчава вноса от Мексико.
По същия начин ефектът, който повишенията на лихвените проценти обикновено имат върху капиталовите пазари, не може да бъде пренебрегнат, действайки като фокус за привличане на международните инвеститори. В този смисъл политиките на Федералния резерв биха увеличили възвръщаемостта на инвестициите в Съединените щати и биха могли да предизвикат движение на капитали към Съединените щати, освен ако Банката на Мексико също не увеличи референтните си лихвени проценти (нещо, което досега не е било е изхвърлил).
Друг фактор на несигурността е петролът. Секторът, който през 2011 г. представляваше 16,15% от мексиканския износ, претърпя сериозни трансформации през 2015 г. със стръмни спадове на цените, предизвикани от нарастващото производство и застоялото глобално търсене. За Мексико тази ситуация е още по-сериозна, тъй като основният й купувач (САЩ) е все по-близо до енергийната самодостатъчност и от 2013 г. се превърна в нетен износител на петрол, нещо, което не се беше случило от 1995 г. Това означава, че вносът на горива са намалени през последните години и прогнозите също не са оптимистични в това отношение.
Този спад на цените на енергията намали приходите от мексиканския петролен сектор, силно намесен от държавата чрез публичната компания Pemex, като същевременно обезсърчи потенциалната енергийна реформа, насочена към възобновяемите енергийни източници. Въпреки това, тенденциите в износа на Мексико през последното десетилетие показват значително намаляване (както абсолютно, така и относително) в зависимост от петрола, в ущърб на други сектори като автомобилния. Тази тенденция към диверсификация може да бъде важна в дългосрочен план, особено ако цената на суровия петрол продължава да не се възстановява.
Последно, публичните финанси биха могли да се превърнат в друг фактор на нестабилност. През последните години сривът на цените на петрола се превърна в значителен спад в държавните приходи, тъй като Pemex допринася около една трета от тях. В резултат на тези ограничения правителството направи съкращения в публичните разходи (0.7% от БВП през 2015 г.) и обяви допълнителни корекции за тази година от 0.8% от БВП, в опит да адаптира структурата от публичния сектор към новата макроикономическа ситуация. Все още обаче не е възможно да се изключи, че тези съкращения имат отрицателно въздействие върху растежа и допълнително влошават проблеми като социалното неравенство или липсата на инфраструктура. От друга страна, намаляването на фискалния дефицит би облекчило тежестта на публичния дълг и би улеснило финансирането от частния сектор, което често е от съществено значение за стимулиране на растежа по време на рестриктивни фискални политики.
В заключение можем да кажем, че мексиканската икономика, като една от най-зависимите от външния сектор, тя е сериозно засегната от два външни фактора: петролният пазар и паричната политика на САЩ. Данните показват, че извън възможното отлагане на енергийната реформа и влошаването на положението на Pemex (с последващото намаляване на данъчните приходи), мексиканският частен сектор изглежда е бил достатъчно гъвкав, за да се адаптира към новата ситуация и да компенсира спада в петрол с ръст в други сектори като автомобилостроенето. За съжаление, същото не може да се каже за публичния сектор, който продължава да страда от влошаване на сметките на Pemex и чиято реформа все още е висяща задача.
Що се отнася до политиката на Фед, има два начина за Banco de México: увеличаване на лихвените проценти по координиран начин със Съединените щати, осигуряване на нива на инвестиции в страната, но в същото време забавяне на растежа на икономиката или поддържане на ниски нива, за да позволи повишаване на цената на долара, което насърчава мексиканския износ и намалява търговския дефицит (въпреки факта, че това би влошило тежестта на външния дълг и би довело до инфлационно напрежение и дори бягство на капитали).
В крайна сметка става въпрос за решение между укрепване на сектора на износа или гарантиране на парична стабилност, намаляване на търговски дефицит или капитал. Всичко това, като същевременно се запазва тенденцията към диверсификация през последните години и се опитва да предотврати отрицателното въздействие на съкращенията в публичните разходи върху растежа на икономиката. Те не би трябвало да бъдат дълбоки структурни реформи, но биха били достатъчно сериозни, за да може Мексико да се адаптира към новата световна икономическа ситуация.
