Заетостта се нарича генериране на стойност от дейността, произведена от човек. Тоест служителят допринася с работата и знанията си в полза на работодателя в замяна на финансова компенсация, известна като заплата.
Връзката на обществата по отношение на заетостта е един от основните показатели, който измерва тяхното развитие. По този начин най-развитите страни са склонни към пълна заетост или, с други думи, търсенето и предлагането на работна ръка да достигне точката на равновесие.
В по-слабо развитите държави обаче безработицата е широко разпространена, когато работниците не си намират работа и непълно работно място. Последното означава, че обучените хора трябва да вършат работа с по-ниска квалификация или да работят по-малко часове, отколкото им е необходимо или искат.
Трябва също да се обясни, че има чернокожа заетост, при която работниците не се ползват от предимствата на трудовото законодателство, като ваканции, допълнително заплащане или обезщетение.
От друга страна, не всеки, който наема работната си сила, го прави за други хора. По този начин има хора, които работят в собствен бизнес, които са самостоятелно заети лица, които извършват дейността си с определен риск, тъй като компанията може да донесе както печалби, така и загуби.
История на заетостта
Настоящата концепция за термина „заетост“ е свързана с идването на 19 век, когато са изкоренени както робството, типично за зората на Човечеството, така и крепостничеството, характерно за Средновековието. Това, благодарение на признаването на свободата и зачитането на физическата и морална цялост на човека.
В този период индустриалната революция доведе до много от защитите, които предпазват днешните работници. Замяната на труда с машини първоначално имаше пагубни последици в обществото, доколкото това доведе до мизерия за голям брой служители.
Тази безпомощна позиция на работника обаче доведе до създаването на синдикати, които защитаваха техните интереси.
След като Втората световна война приключи, социалната държава се роди - базирана на теориите на икономиста Джон Мейнард Кейнс - където работниците, перфектно организирани в синдикати, успяха да получат това, което днес познаваме като „трудови права“.
От този момент служителите започнаха да се радват на ваканции, заплащане, седмични почивни дни в зависимост от количеството работа, както и дни с не повече от осем часа, докато заплатите на времето бяха видимо увеличени.
Малко след това, през 1948 г., ООН провъзгласи Всеобщата декларация за правата на човека, документ, в който заетостта вече е замислена като дейност, извършвана от физическо лице, чрез техния свободен избор.
Понастоящем заетостта е трудно да се гарантира цялостното предлагане на работна ръка, което кара държавите да се опитват да намалят броя на безработните до минимум и в крайна сметка да облекчат негативните последици, произтичащи от ситуацията.
Икономика на трудаЗаетост през 21 век
Според Световната банка общата работна сила включва хора на 15 и повече години, които отговарят на определението на Международната организация на труда (МОТ).
По този начин за МОТ икономически активното население групира всички хора, които допринасят, за производство на стоки и услуги през определен период. Той включва както заети, така и безработни лица.
Докато националните практики се различават, работната сила обикновено включва въоръжените сили, безработните и тези, които търсят първата си работа. Изключени са обаче тези, които се грижат за дома и други неплатени служители.
Може да се интересувате и от Световна класация на активното население по държави.
Може да се интересувате и от срока на Безработица.
Предложение за работа