Сър Уинстън Чърчил (1874-1965) е британски министър-председател и носител на Нобелова награда за литература. Чърчил несъмнено е запомнен с публичното си говорене и с решаващата си роля начело на Великобритания по време на Втората световна война.
След като се записва в британската армия, служи в Индия и воюва в Судан. По-късно той се опита да направи скок в политиката, но не спечели място. Така Чърчил се оказва като военен кореспондент в Южна Африка по време на Бурската война, в която е взет в плен и успява да избяга.
Ранни години в политиката
Присъединявайки се към Консервативната партия, той спечели място за Олдъм през 1900 г. Той имаше несъответствия с консерваторите по икономически въпроси, тъй като смяташе, че разходите, посветени на армията, са прекомерни и той се противопоставяше на митата, които уж търсеха търговското превес на Съединените щати Кралство. По този начин несъответствията му с Консервативната партия го карат да се присъедини към Либералната партия, с която печели място през 1906 г.
Продължавайки с политическата си кариера, той добавя нови позиции към своя архив, като е държавен секретар на колониите и отговаря за ресорите на вътрешните работи, търговията и флота.
Първата Световна Война
Като първи лорд на Адмиралтейството той направи драстични промени, тъй като Великобритания премина от консумация на въглища към осигуряване на петрол. В това усилие да гарантира доставката на петрол, той отговаря за извършването на големи инженерни работи, като същевременно се грижи за получаването на правата за добив на нефт в Месопотамия. Армията също претърпя важни промени по време на своя етап, въвеждайки авиация и танкове. Въпреки това той беше широко критикуван по времето си като Първи лорд на Адмиралтейството, особено за катастрофалното военно поражение при Галиполи.
През 1917 г. е назначен за министър на боеприпасите, а между 1919 и 1920 г. е министър на войната и въздуха. След като Първата световна война вече приключи, не беше необходимо да се разпределят колосални предмети за армията, затова той се застъпи за намаляване на военните разходи.
Междувоенният период
След завръщането си в Консервативната партия, през 1924 г. той е поставен начело на британското хазна. По този начин Чърчил се е заел да наблюдава връщането на Обединеното кралство към златния стандарт. Последицата от тази мярка беше сценарий, белязан от дефлация, протести от работници в минното дело и нарастване на безработицата.
Именно това решение да се върне към златния стандарт би довело до силна критика от страна на известния икономист Джон Мейнард Кейнс и самият Чърчил признаха неговата сериозна грешка.
Притеснен от възхода на нацизма, той предупреди за опасността, породена от идването на власт на Адолф Хитлер. За целта Чърчил подчерта, че Великобритания трябва да предприеме индустриални усилия, които да й позволят да разполага с военновъздушни сили, по-добри от германските. Докато Германия продължаваше да увеличава военните разходи и производството на военни материали нарастваше, Чърчил безпомощно наблюдаваше как тогавашният министър-председател Чембърлейн провежда политика на пактове с Хитлер.
Втората световна война
С неуспешната стратегия за успокояване на Хитлер, избухва Втората световна война. Последователните военни поражения доведоха до падането на Чембърлейн и издигането на властта на Чърчил през май 1940 г. Когато Великобритания се бори сама срещу хитлеристка Германия, той въплъти съпротива срещу нацизма и сформира правителство на националното единство.
Именно добрите й отношения със САЩ и по-специално с президента им Франклин Д. Рузвелт позволиха на Великобритания да бъде снабдена с оръжие и доставки през Северния Атлантик. В този смисъл САЩ одобриха т. Нар. Закон за лизинг и лизинг, по който страни като Великобритания щяха да плащат за материалите, предоставени в края на Втората световна война.
Участва в разработването на стратегията за победа на съюзниците на конференциите във Вашингтон, Москва, Казабланка и Техеран. През февруари 1945 г. в Ялта той предупреждава за риска, който тежи върху териториите, освободени от съветската армия, и за това, което може да се случи със страните от Източна Европа, които той нарича „желязна завеса“, разделяйки Европа на блок западен и комунистически блок. Всъщност светът беше разделен на западен блок със свободна пазарна икономика и комунистически блок, с централна система за планиране, в която държавата пое юздите на икономиката.
Въпреки безспорното си ръководство по време на Втората световна война, Чърчил не беше популярен сред войниците и обществеността, особено поради противоположната си позиция в обществените услуги като образование и здравеопазване. Всичко това му коства поражението на изборите през 1945 г. срещу Лейбъристката партия Клемент Атли.
Следвоенни и последните години
След войната той е твърд защитник на обединена Европа с държави, които си сътрудничат и преодоляват раздорите от миналото. Именно неговият европейски дух ще му донесе наградата Карл Велики през 1956 г., която се дава на онези, които са се борили за мир и съюз на Европа.
Чърчил трябваше да изчака до 1951 г., за да си върне ръководството на правителството, поддържайки тесни приятелски отношения със САЩ и намалявайки степента на държавна намеса. Той остава начело на правителството до 1955 г. и през 1953 г. литературното му творчество е признато с присъждането на Нобелова награда за литература.