Догматизмът е философска доктрина. Това се характеризира с защитата, че съществуват абсолютни истини и че човешкото същество е способно да ги знае.
Догматизмът е напълно противоположен на скептицизма. Скептицизмът се характеризира с постоянно съмнение, тъй като човешкото същество не е в състояние да получи абсолютни и истински знания за нещата. Догматизмът, от друга страна, се движи със сигурност, защитава, че в някои клонове на знанието има истини, които са несъмнени и са разположени в центъра, произтичайки от тях останалото знание.
Догматизмът е свойствен на вярата. По своята същност религиите са притежавали множество догми, които са тези, които управляват останалата част от религията и дори личния живот. Например, Католическата църква е признала 44 догми, те са установени като крайъгълен камък, върху който се въртят останалите постулати на Църквата.
Произход на догматизма
Догматизмът, като философска доктрина, се среща в Древна Гърция и се счита и за най-старата известна философска позиция. Възникнал е между 6 и 7 век пр.н.е. В. и тогава нямаше значението, което му приписваме днес.
Догмата, по-рано е била синоним на преценка или мнение. Друго от последиците от догматизма в древността е било да приемем света такъв, какъвто сме го виждали, без да задаваме големи въпроси, тъй като се е смятало, че човешкото същество е способно да получи истината и знанието.
Основата на тази доктрина се приписва на Талес от Милет, считан за първия западен философ.
Едва през 1545 г. догмата се прилага към религията, разглеждайки догмата като абсолютна и неоспорима истина, от която произтичат всички останали знания.
Характеристики на догматизма
Характеристиките на догматизма са както следва:
- Съществуват абсолютни и несъмнени истини, наречени догми.
- Притежавани от ненаучни знания.
- Ниска строгост и затворена за фалшифициране.
Можем да потвърдим, че догматизмът е позиция, противоречаща на научните познания, тъй като ако последната се характеризира с нещо, освен че следва строга методология, това е така, защото е отворена за отхвърляне на получените заключения и установяване на нови.
Представители на догматизма
Някои от представителите на догматичното учение в древността са:
- Фалес от Милет (624 г. пр. Н. Е. - 546 г. пр. Н. Е.). Смятан за баща на западната философия. Той беше първият мислител, който се опита да даде рационални обяснения на природните явления. Той също така установи, че водата е първоначалният елемент на природата.
- Питагор (569 г. пр. Н. Е. - 475 г. пр. Н. Е.). За Питагор числата бяха началото на всички неща. Той също така направи множество открития в математическия свят. Като най-известното откритие е теоремата на Питагор.
- Хераклит (540 г. пр. Н. Е. - 470 г. пр. Н. Е.). За Хераклит първият елемент се превръща и това е идеално представено чрез огън. Представлявайки това преходния характер на всички неща.