Разлика между експанзивни фискални политики и експанзивни парични политики

В тази статия ще анализираме разликите между паричната политика и експанзионистичната фискална политика, като детайлизираме теоретичните ефекти, които те имат в отворената икономика. С други думи, приемаме, че има международна мобилност на капитала и обменният курс се определя от пазарите.

Графиките показват две криви, които показват връзката между дохода на дадена държава и лихвения процент за търсенето и предлагането на стоки (червено). По същия начин, за търсенето и предлагането на пари (синьо).

В отворената икономика политиката на парична експанзия ще увеличи обема на обращаемите пари, което ще намали цената им. С други думи, лихвените проценти ще спаднат и ще имат двоен ефект. От една страна, икономическата активност ще се увеличи, тъй като по-евтиното финансиране ще стимулира бизнес активността. Другото въздействие обаче е, че международните инвеститори ще видят намалена възвръщаемост на инвестициите си и ще преместят капитала си в други страни.

За да напуснат държава, инвеститорите ще трябва да продадат салдата си в местна валута и да купуват чуждестранна валута, като натискат валутния курс (т.е. обезценяването на валутата). В този нов контекст паричната девалвация ще направи вноса по-скъп и износа по-евтин. Това означава, че страната ще започне да замества внесените продукти с национални и ще види нарастване на износа си, като по този начин ще увеличи производството и заетостта.

Експанзивната фискална политика, от друга страна, ще се стреми да увеличи търсенето на стоки на пазара, насърчавайки бизнес активността. Финансирането на тези политики обаче ще увеличи и търсенето на пари, което ще ги оскъпи на финансовите пазари (т.е. повишаване на лихвените проценти).

Това повишаване на лихвения процент ще има и двоен ефект: ще затрудни финансирането на компании с по-високи лихвени проценти. Въпреки че международните агенти също ще бъдат привлечени от по-високата възвръщаемост на инвестициите и ще купуват национални валути, като тласкат цените им нагоре.

Това поскъпване на обменния курс ще означава по-евтин внос и по-скъп износ. С други думи, националните продукти ще загубят пазара както в страната, така и извън нея.

Следователно крайният ефект би бил намаление на производството и заетостта, в допълнение към публичния дълг, генериран от експанзивни фискални политики.

Други данни за разглеждане от експанзионни политики

Освен това, докато икономическата теория предоставя аргументите, които споменахме, има и редица основни въпроси, които не бива да се пренебрегват.

Паричните политики са насочени директно към финансовия сектор, чийто мултиплициращ ефект по дефиниция е най-висок. Това означава, че за всяка парична единица, инжектирана в икономиката, финансовият сектор ще генерира много по-голяма сума, което от своя страна ще окаже влияние върху останалите сектори.

В този смисъл фискалната политика е по-ограничена и има допълнителния недостатък да бъде обект на политически решения. Освен това експанзионните фискални политики (ако те се изразяват в увеличаване на публичните разходи, а не в намаляване на данъчните приходи) произвеждат така наречения ефект на изтласкване. С други думи, частният сектор постепенно се измества от публичния, обикновено с негативни последици за производителността и заетостта.

И накрая, важно е да не забравяме процеса на дълга, който обикновено придружава експанзивни фискални политики. Те генерират дългове, които в бъдеще трябва да бъдат компенсирани с политики в обратна посока (намаляване на разходите или увеличение на данъците).

Вижте: Резюме на експанзивни парични и фискални политики

Ограничителна парична политикаКонтрактивна фискална политика

Популярни Публикации

Европейската икономика расте въпреки рисковете

Последните прогнози, публикувани от Европейската комисия, гарантират, че Европейският съюз (ЕС) ще изпита икономически ръст от 2% през 2017 г., както и еврозоната също ще нарасне с 1,9%. По същия начин Брюксел показва, че икономиката на ЕС ще нарасне с една десета по-малко от това, което вече е изчислено, т.е. с 1,9% до Прочетете повече…

Развиващите се икономики са в кръста на МВФ

Кристин Лагард, директор на Международния валутен фонд (МВФ), публично призна своята загриженост относно финансовото състояние на необлагодетелстваните страни в лицето на рязкото спадане на цената на петрола. Поради силното напрежение, създадено на пазарите за суровини, където ситуацията се описва като "тежък стрес", директивата поставиПрочетете повече…

Нови драстични мерки от Драги за стимулиране на икономиката

Президентът на Европейската централна банка Марио Драги отново натисна спусъка на паричната политика. Изваждане на цялата налична артилерия. Той намали лихвените проценти до най-ниското ниво от 0%, разшири програмата си за изкупуване на дългове и също така ще закупи корпоративен дълг. В този амбициозен план за реформи, взет на срещатаПрочетете повече…