В тази статия ще анализираме разликите между паричната политика и експанзионистичната фискална политика, като детайлизираме теоретичните ефекти, които те имат в отворената икономика. С други думи, приемаме, че има международна мобилност на капитала и обменният курс се определя от пазарите.
Графиките показват две криви, които показват връзката между дохода на дадена държава и лихвения процент за търсенето и предлагането на стоки (червено). По същия начин, за търсенето и предлагането на пари (синьо).
В отворената икономика политиката на парична експанзия ще увеличи обема на обращаемите пари, което ще намали цената им. С други думи, лихвените проценти ще спаднат и ще имат двоен ефект. От една страна, икономическата активност ще се увеличи, тъй като по-евтиното финансиране ще стимулира бизнес активността. Другото въздействие обаче е, че международните инвеститори ще видят намалена възвръщаемост на инвестициите си и ще преместят капитала си в други страни.
За да напуснат държава, инвеститорите ще трябва да продадат салдата си в местна валута и да купуват чуждестранна валута, като натискат валутния курс (т.е. обезценяването на валутата). В този нов контекст паричната девалвация ще направи вноса по-скъп и износа по-евтин. Това означава, че страната ще започне да замества внесените продукти с национални и ще види нарастване на износа си, като по този начин ще увеличи производството и заетостта.
Експанзивната фискална политика, от друга страна, ще се стреми да увеличи търсенето на стоки на пазара, насърчавайки бизнес активността. Финансирането на тези политики обаче ще увеличи и търсенето на пари, което ще ги оскъпи на финансовите пазари (т.е. повишаване на лихвените проценти).
Това повишаване на лихвения процент ще има и двоен ефект: ще затрудни финансирането на компании с по-високи лихвени проценти. Въпреки че международните агенти също ще бъдат привлечени от по-високата възвръщаемост на инвестициите и ще купуват национални валути, като тласкат цените им нагоре.
Това поскъпване на обменния курс ще означава по-евтин внос и по-скъп износ. С други думи, националните продукти ще загубят пазара както в страната, така и извън нея.
Следователно крайният ефект би бил намаление на производството и заетостта, в допълнение към публичния дълг, генериран от експанзивни фискални политики.
Други данни за разглеждане от експанзионни политики
Освен това, докато икономическата теория предоставя аргументите, които споменахме, има и редица основни въпроси, които не бива да се пренебрегват.
Паричните политики са насочени директно към финансовия сектор, чийто мултиплициращ ефект по дефиниция е най-висок. Това означава, че за всяка парична единица, инжектирана в икономиката, финансовият сектор ще генерира много по-голяма сума, което от своя страна ще окаже влияние върху останалите сектори.
В този смисъл фискалната политика е по-ограничена и има допълнителния недостатък да бъде обект на политически решения. Освен това експанзионните фискални политики (ако те се изразяват в увеличаване на публичните разходи, а не в намаляване на данъчните приходи) произвеждат така наречения ефект на изтласкване. С други думи, частният сектор постепенно се измества от публичния, обикновено с негативни последици за производителността и заетостта.
И накрая, важно е да не забравяме процеса на дълга, който обикновено придружава експанзивни фискални политики. Те генерират дългове, които в бъдеще трябва да бъдат компенсирани с политики в обратна посока (намаляване на разходите или увеличение на данъците).
Вижте: Резюме на експанзивни парични и фискални политики
Ограничителна парична политикаКонтрактивна фискална политика