Катастрофата на 29 е финансова криза, която се е състояла през октомври 1929 г. и е най-опустошителният срив на фондовия пазар в САЩ.
Това имаше ужасни социални последици не само за американците, но и за целия свят. Отзвукът му беше такъв, че предизвика суров период на икономическа криза, известен като Голямата депресия. В тази статия ще анализираме произхода и разширяването на кризата. Можете също да гледате документален филм за катастрофата на 29.
Произход и развитие на пукнатината от 29
През Ревущите двадесет години икономиката се корени в спекулации. Още през 1929 г. ситуацията става несъстоятелна и т.нар черен октомври отбеляза преди и след, когато имаше чудовищен срив на фондовия пазар. Катастрофата бележи началото на дълъг период на икономическа депресия в САЩ, който достигна най-лошия си момент през 1933 година.
Между 1926 и 1929 г. имаше все по-изразено изоставане между реалната икономика и фондовия пазар. Това беше основната причина, която предизвика колапса на американската икономика.
Развитието на кризата имаше следното развитие:
- Всичко започна със затварянето на европейските пазари и спада на цените на селското стопанство. Правителството и банките се опитаха да се противопоставят, като предложиха значителен обем заеми. Тези мерки доведоха до изобилие от краткосрочен капитал и спекулации, особено между 1926 и 1929 г. За съжаление паричните власти не предприеха своевременно действия за ограничаване на спекулациите.
- В началото на октомври 1929 г. имаше възходящи тенденции в инвестициите. На 24 октомври избухна паника, продажбата на акции скочи и на 29 октомври се повтори същото. Проблемът беше, че търсенето на акции на практика беше нулево.
- Една от първите последици от срива на фондовия пазар беше сривът на финансовата система. Между 1929 и 1932 г. до 5096 банки са били декларирани за спиране на плащанията. Сривът на банковата система привлече много търговски и индустриални компании до фалит, докато запасите от стоки се натрупваха, което доведе до значително намаляване на цените. Този спад на цените засегна особено селскостопанския сектор, земеделските цени паднаха над цената на живота, което доведе до разорение на населението, посветено на земеделието.
- Спадът в икономическата активност доведе до нарастваща безработица. Процъфтяващите 20-те години доведоха до 30-те години, белязани от обедняването на американското общество.
Кризата достига до Европа
Ужасните последици от катастрофата на 29 излязоха извън границите на САЩ и имаха много тежки последици за европейския континент. Банкови фалити накараха много вложители да изберат злато и пари в брой над банковите депозити, като по този начин парализираха инвестициите.
От друга страна, спадът в цените остави продавачите с малко правомощия за вземане на решения, докато купувачите продължиха да чакат. Към всичко това трябва да се добави, че нарастването на безработицата е причинило намаляване на потреблението, с което компаниите са парализирали инвестициите, за да обновят своята инфраструктура. Като се има предвид сериозната икономическа ситуация в Съединените щати, международната търговия намаля значително, особено когато американците избраха да репатрират своите инвестиции в чужбина.
Още през 1931 г. кризата е взела своето влияние върху отслабена Европа и репатрирането на американски капитал е довело до фалити в австрийски и германски банки, като в същото време е имало сериозно напрежение на Лондонската фондова борса. Сривът на северноамериканската икономика доведе до значителен спад на износа за САЩ и следователно безработицата се увеличи и в Европа.
Различни реакции на кризата
Първоначално се провеждаха дефлационни политики, които търсеха ново равновесие на цените и да се разпореждат с натрупаните запаси. Тези политики се опитаха да постигнат баланс между разходите и доходите на държавата, да осигурят на страната силна валута и да позволят на закона за търсенето и предлагането да коригира цените, без да е необходимо държавата да се намесва.
Други мерки, които бяха разработени, бяха протекционистична политика, която достигна своя връх през 30-те години. При липсата на органи, регулиращи международната търговия, беше лесно да се наложат мерки, които разделяха пазара. Великите сили по онова време паднаха отново върху себе си, върху своите колонии и в областите си на икономическо влияние, какъвто беше случаят с Обединеното кралство. От друга страна, британците избраха да обезценят лирата стерлинги през 1931 г., да се откажат от златния стандарт и да облагат вноса през 1932 г. чрез Закона за митата върху вноса. Още през 1935 г. британците успяха да достигнат нивата на заплатите и производството от 1929 г.
Въпреки това индустриални сили като Германия, лишена от колониална империя, пострадаха по-тежко от последиците от кризата и в крайна сметка живееха в автаркия. Германската икономика беше милитаризирана, имаше значително превъоръжаване и ситуацията беше идеалната среда за процъфтяване на идеологии като нацизма, който доведе Хитлер на власт през 1933 г.
В Съединените щати мерките, предприети от президента Хувър, изостриха икономическата рецесия. Пристигането на президента Рузвелт обаче беше глътка свеж въздух. Посредством Новия курс Рузвелт се опита да възстанови доходите на земеделското население и на индустриално ниво той определи минимална заплата, намали седмичния работен ден и изпълни програма за благоустройство. Новият курс на Рузвелт обаче не е без противоречия, тъй като през 1937 г. частните инвестиции са все още с 30% по-ниски от тези през 1929 г. Икономическите елити смятат, че тази икономическа политика е твърде социализираща, но поради нейните подобрения в равнината социалният и трудовият успех за американски работници.
Франция, под действието на правителството на САЩ, изпълни програма за възстановяване на покупателната способност на населението. По този начин бяха предприети мерки за увеличаване на заплатите и намаляване на седмичния работен ден, за да се намали нивото на безработица. Подобно на Новия курс, икономическата политика на Народния фронт на социалиста Леон Блум остави големи постижения в социалната сфера, макар и много по-скромни ефекти в икономическата сфера.
1973 петролна криза