Войната в Ирак (2003 г.) беше военен конфликт между САЩ, който, подкрепен от международна коалиция, се изправи срещу иракския режим, оглавяван от Саддам Хюсеин. Конфликтът доведе до падането на иракския диктатор Саддам Хюсеин, но след войната Ирак се превърна в страна, опустошена от бунтове, тероризъм и мизерия.
Причините, които мотивираха нашествието в Ирак, бяха обект на големи противоречия. По този начин САЩ твърдят, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение, като същевременно потвърждават, че съществуват връзки между режима на Саддам Хюсеин и терористичната група Ал Кайда. Съществуването на оръжия за масово унищожение и връзката между Саддам Хюсеин и Ал Кайда обаче не успяха да докажат.
Отвъд оръжията за масово унищожение има хора, които посочват, че конфликтът е бил ръководен от икономически мотиви, като твърдят, че САЩ търсят достъп до огромните петролни резерви в Ирак.
От друга страна, на международно ниво войната в Ирак предизвика голям разрив между големите световни сили. Така Великобритания, САЩ и Испания ръководиха войната в Ирак, докато Франция, Русия, Германия и Китай показаха твърдо противопоставяне на конфликта.
Предистория на конфликта
С края на войната в Персийския залив (1991) Ирак беше принуден да демонтира своите арсенали от оръжия за масово унищожение и да се подчини на контрола на инспекторите на ООН, докато беше определена зона за забрана на полети.
От друга страна беше наложена строга икономическа блокада, с която износът на иракски петрол беше забранен. Тази блокада обаче беше облекчена, което позволи продажбата на петрол за закупуване на храни и лекарства. Под закрилата на ООН тази програма беше наречена „масло за храна“.
Въпреки всичко американското правителство продължи с търговското си ембарго за Ирак и през 1998 г. страната беше бомбардирана от Великобритания и САЩ поради съпротивата на Саддам Хюсеин да демонтира арсеналите си.
Пътят към войната в Ирак
Пристигането на Джордж Буш в Белия дом ще постави Ирак още повече в центъра на вниманието. По този начин иракският режим беше включен в така наречената „ос на злото“, докато президентът Буш настояваше за връзките между Ирак и терористичната организация Ал Кайда.
С нарастващото напрежение от ООН на Ирак бяха наложени оръжейни инспекции. Между ноември 2002 г. и март 2003 г. инспекторите не откриха доказателства, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение.
Междувременно САЩ, опитвайки се да легитимират войната, представиха на ООН поредица от доказателства, които се опитаха да покажат, че Ирак има оръжия за масово унищожение. Тези тестове обаче се оказаха неверни, тъй като след инвазията в Ирак през 2003 г. не бяха открити химически, биологични или ядрени оръжия.
Въпреки противопоставянето на войната от страни като Русия, Франция, Германия и Китай, САЩ започнаха да създават международна коалиция, за да сложат край на режима на Саддам Хюсеин. Сред страните, които водеха тази коалиция, бяха САЩ, Великобритания и Испания, които на срещата на върха на Азорските острови постигнаха съгласие за ултиматум за Ирак. Ултиматумът призовава за разоръжаването на Ирак, за да се избегне война.
Що се отнася до това дали намесата е била в съответствие с международното право, също има голям спор. По този начин има много хора, които твърдят, че войната в Ирак е грубо нарушение на международната законност, тъй като няма изричен мандат от ООН. За разлика от тях онези, които бяха привърженици на войната, твърдяха, че резолюция 1441 и изразът „сериозни последици“ са достатъчни, за да оправдаят войната, към която те също така добавят, че други конфликти се водят без мандата на ООН.
Нахлуването в Ирак
На 20 март 2003 г. избухва войната в Ирак. Коалиционни самолети и военни кораби започват бомбардировки. Впоследствие коалиционните войски пристъпиха към наземната интервенция, бързо побеждавайки иракските сили.
До април 2003 г. иракската съпротива рухва и коалиционните войски завземат контрола над Багдад. И накрая, на 1 май 2003 г. президентът на САЩ Джордж Буш обяви края на боевете в Ирак.
Но нашествието не беше краят на войната в Ирак. С държава в хаос окупацията на Ирак щеше да бъде ужасно бурна. Междувременно САЩ и Великобритания създадоха временно правителство в страната.
Хаотично занимание
Администрацията на страната беше поета от Организацията за хуманитарна помощ и възстановяване в Ирак, първоначално оглавявана от бившия военен Джей Гарнър, който по-късно беше заменен от Пол Бремер, който беше цивилен администратор на Ирак. Още през 2004 г. окупационните власти прехвърлиха властта на Ирак.
От своя страна коалиционните войски продължават да търсят Саддам Хюсеин, докато оръжията за масово унищожение продължават да липсват. И накрая, Саддам беше заловен на 13 декември 2003 г., съден, осъден на смърт и екзекутиран в края на 2006 г.
Падането на режима на Саддам Хюсеин обаче не означава край на насилието в Ирак. Бунтовниците влязоха в бой с коалиционни войски, избухнаха сблъсъци между различни етнически групи (шиити и сунити) и страната стана жертва на тероризма на Ал-Кайда.
Военното присъствие на САЩ в страната продължи до 2010 г., когато нейните войски се изтеглиха. Само по-малък контингент остава да отговаря за обучението и съветването на иракската армия.
Войната в Ирак в икономически план
В допълнение към ужасната човешка драма, със стотици хиляди загинали и разселени, войната в Ирак струва на САЩ големи икономически разходи. В този смисъл икономистът Джоузеф Стиглиц стигна дотам, че потвърди, че това е най-обременителната война, пред която са изправени САЩ след Втората световна война.
Продължавайки големите разходи, причинени от войната в Ирак в Съединените щати, Стиглиц предоставя следните данни: ако през Втората световна война правителството трябваше да поеме разходи от 100 000 долара за всеки войник, тази цифра беше умножена по четири през войната от Ирак. И факт е, че американските лагери бяха автентични градове, снабдени с всякакви телекомуникационни и спортни съоръжения, без да се забравят икономическите разходи за медицинската помощ, изисквана от ранен войник.
Друг поразителен аспект на войната в Ирак беше широкото присъствие на наемници, наричани още контрагенти. Това са частни армии, които са изпълнявали бойни операции и задачи по наблюдение в базите. Приватизацията на войната не е точно евтина поради заплатите на наемниците, които са много по-високи от тези на професионален войник. Струва си да се отбележи ролята на военната компания Blackwater, чиито договори нарастваха с напредването на окупацията на Ирак.
За Ирак войната беше социална, икономическа и човешка катастрофа. Щетите, причинени на електрическата инфраструктура, причиниха значително намаляване на средните часове на електроснабдяване. Освен това изобилието от петрол, което оказва голямо влияние върху иракския БВП, беше недостатъчно, за да гарантира доставката на електроенергия. Това е така, защото Ирак няма капацитет да пречиства петрола си.
Любопитно е, че въпреки че Ирак е богата на петрол държава, след инвазията собствеността на автомобилите намаля, а напротив увеличава използването на мотоциклети и велосипеди.
Дългите години на граждански конфликти, войни и тероризъм донесоха бедност за иракчаните. Унищожаването, корупцията и несигурността доведоха страната до изключително високи нива на безработица.
Друг показател за бедността, пред която е изправена страната, е наличието на храна. От 90-те години насам най-важните храни се разпространяват сред населението. Но след войната, през 2011 г., в Ирак имаше процент на недохранени хора от 5,7%, които представляват около 1,9 милиона жители.
Едно от големите ендемични злини на Ирак е корупцията. Много от иракчаните плащаха подкупи, което се превърна в тъжна практика, макар че те смятаха, че усилията на правителството за борба с корупцията са недостатъчни.
Един много показателен факт за корупцията датира от лятото на 2003 г. По това време 18,4 милиарда долара бяха отпуснати за възстановяване на основната инфраструктура, както и на здравни заведения и училища. Е, от тази сума само 1000 милиона са използвани за възстановяване, а останалите са използвани за военни операции или са загубени в резултат на корупция.