Механизми на паричната политика

Механизмите на паричната политика са инструментите, които централните банки трябва да провеждат, за да постигнат специфични макроикономически цели.

Трите основни механизма на паричната политика са:

• Променете съотношението пари: Чрез увеличаване на законното съотношение на паричните средства централната банка намалява наличните средства за отпускане на пари, намалявайки паричното предлагане. Напротив, ако необходимото съотношение на пари намалява, паричното предлагане ще се увеличи. Колкото по-нисък е паричният коефициент, толкова по-висок е паричният мултипликатор.
• Промяна на лихвения процент на постоянните съоръжения: Централните банки предлагат постоянни, кредитни или депозитни механизми на други банки в страната с официален процент за контрол на ликвидността на пазара. Обикновено действа като таван или под за еднодневни пазарни лихвени проценти.
• Операции на открития пазар: Има няколко типа операции на отворения пазар, всеки с различни цели:
  1. Най-важните са основни операции по финансиране, в този случай централната банка отпуска пари (парична инжекция) чрез търгове на кредитни институции в официален вид пари (което го прави по-евтино). Ако решите да намалите този процент, ще намалите цената на парите, улеснявайки кредитирането и увеличавайки паричното предлагане.
  2. Централната банка също може купувайте или продавайте финансови активи на пазара за въвеждане на пари на пазара и увеличаване на предлагането им чрез структурни операции. Например закупуване на държавни облигации или корпоративни облигации. По този начин централната банка плаща на частни агенти, които могат да реинвестират тези суми на пазара или в други дейности, увеличавайки предлагането на пари в икономиката.

Когато паричното предлагане на дадена икономика се увеличи, основно се причинява едно от тези последствия: увеличение на цените или икономически растеж. Това може да причини и двете ситуации едновременно, стимулирайки икономическия растеж и повишавайки цените. Това се дължи на количествената теория на парите, която можем да видим обобщена в тази проста формула, широко използвана в паричната политика, където лесно се наблюдава как паричното предлагане (паричното предлагане) влияе върху цените (P) и реалния доход или количеството на стоките и произведени услуги (Yr):

M x V = P x Yr

„M“ представлява паричното предлагане, което е единственото нещо, което централната банка може да контролира, а „V“ е скоростта, с която парите циркулират на пазара. Трябва също да знаем, че P по Yr е равно на номиналния БВП. Любопитен резултат от тази формула е да се наблюдава как номиналният БВП на дадена държава зависи от количеството пари, което има в една икономика, умножено по скоростта, с която тези пари се движат, т.е. колкото по-бързо се движат парите при няколко души за други, колкото по-голямо е богатството на една държава.

Пример

Нека си представим държава, наречена Naranjalandia, в която единствените продукти, които има, са 100 портокала на стойност € 2 всеки. Открихме, че скоростта, с която парите циркулират, е 1 и общо има 200 монети от едно евро (M = 200). Ако Централната банка искаше цените да бъдат по-ниски, щеше само да намали парите на пазара. Ако искате цените да са наполовина, ще изтеглите 100 монети. Тъй като сега има само 100 монети, но все още има 100 портокала, всеки портокал ще трябва да струва 1 евро.

Преди строга парична политика: 200 х 1 = 2 х 100
След: 100 х 1 = 1 х 100

Цените на продуктите са станали на стойност € 1.

В действителност проблемът с тази специфична парична политика е, че тя също може да доведе до намаляване на обема на доходите на дадена държава, тоест в страната се произвеждат 90 портокала вместо 100.