Утопията е представянето на идея или общество в неговата съвършена, идеална и безупречна форма, но чиято реализация е далеч от реалността поради сложността или невъзможността да се приложи на практика поради различни фактори.
Прилагайки концепцията за утопия към обществата, за което е създадена, ние говорим за перфектна форма на организация, в хармония, където е асимилирано, че всички фактори работят правилно. Накратко, в идеално общество.
Но значението му се дължи и на невъзможността за прилагането му, главно поради човешкото състояние. Хората, за разлика от другите животни, имат непредсказуемо поведение. Ако някои утопии имат предразположение, че са изпълнени фактори като солидарност, почтеност и доброта на всички действащи лица или членове на утопичното общество, това предполага тяхната нереалност.
Сега вървим с някои от най-известните примери за утопични общества от ръцете на някои автори. Въпреки че са примери, утопията или утопията могат да се използват с всичко, което е невъзможно да се постигне или е много близо до идеала, било то идеология, икономическа теория, идея или социална организация.
Платон и утопия
Платон в своята работа „Република“ представлява онова, което за него би било идеалът на социалната организация, в неговия случай град-държава, който беше гръцкият състав по онова време.
За философа това общество трябва да се състои от три социални класи, най-ниските ще бъдат работниците и занаятчиите, междинните воини и най-високите лидери. На всеки един от тях се приписват определени характеристики и функции. Тоест тип душа и свързана с нея добродетел.
- Занаятчии: Това е управляващата класа и те имат покорима душа, която се управлява не от разума, а от желанията. Тяхната добродетел е умереността, те се радват на материални блага и трябва да имат достъп до семейни и частни имоти.
- Воини: Воините имат раздразнителни души и тяхната добродетел е смелостта. Те не могат да имат достъп до богатство, нито до семейството, нито до частната собственост. Те трябва да живеят в комунален режим, тоест всичко е споделено.
- Владетели: Владетелите имат разумна душа и тяхната добродетел е мъдростта. Нито ще имат достъп до семейна или частна собственост. Неговата функция е основно да ръководи града, като винаги търси най-добрия вариант. Владетелите не са корумпирани, тъй като тяхната позиция не се ръководи от лична амбиция.
Справедливостта настъпва в онзи момент, в който всеки един от компонентите на социалните класи е посветен на функциите, които са им поверени. И ще говорим за несправедливостта, когато класовете се опитват да изпълняват или да приписват функции, които не им съответстват.
Утопия според Томас Мор
Томас Моро пише през 16 век „Утопия“, в която разказва идеята си за идеално общество. Това става на изкуствено създаден остров. Островът се състои от петдесет и четири града, които си приличат, тоест със същите характеристики.
Жителите на градовете се редуват да живеят в провинцията и да работят в селското стопанство. Освен това те трябва да научат допълнителна занаят. Няма частна собственост, те живеят в община, жилищата например се сменят на случаен принцип на всеки десет години.
На всеки тридесет семейства годишно се избира вожд, наречен филарка. И на всеки десет филарха е избран протофиларх, който да действа като представител на своите десет. Общо има двеста филарки и те отговарят за избора на принца, кандидатите за принц се предлагат от хората. Има четирима кандидати, по един за всяко тримесечие на щата.
В допълнение към формата на управление някои от характеристиките на това утопично общество са следните: шестчасов работен ден, има малко закони, организацията е семейна и патриархална, няма хазартни игри и т.н.
Утопичен социализъм
Утопичният социализъм се счита за първата социалистическа мисъл и има свои представители Анри Сен Симон сред много други. Някои от неговите характеристики са следните:
- Сътрудничество: Сътрудничество между всички членове без индивидуалистични претенции.
- Те избягват битката: Те се застъпват за мира и установяването на това общество чрез него, а не под война и налагане.
- Егалитарни общества: Егалитаризмът като основа, никой не трябва да притежава повече от всеки друг.
- Идеализъм: Те не си представят злото в обществото.
По-късно ще дойдат течения като научния социализъм, чийто подход би бил по-практичен, отколкото идеален.