От влизането си през 1973 г. отношенията между Великобритания и Европа винаги са били сложни, дори напрегнати. Изходът на икономическа и политическа сила като Обединеното кралство на Европейския съюз оставя сериозни съмнения относно европейския интеграционен проект. Въпреки че от друга страна, това би могло да улесни интеграцията на останалата част от Европейския съюз, бидейки държавата, която е поставила най-много пречки пред европейското обединение.
Тъй като преговорите за Брекзит преживяват много подводни камъни, е трудно да се върнем назад и да си спомним думите на Уинстън Чърчил, застъпник за обединена Европа. Известният британски политик беше твърд поддръжник на Великобритания, по-ангажирана с Европа, като същевременно защитаваше „партньорството между Франция и Германия“, което водеше толкова много спорове през двете световни войни.
Великобритания винаги е била един от големите икономически и политически играчи в Европа. Неговата икономическа мощ, икономическото му влияние и решителната намеса във въоръжените конфликти консолидираха Обединеното кралство като един от основните европейски и световни играчи. Поради тази причина оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) оставя значителна рана в Европа. Работата е там, че Брекзит означава сбогуване с втората по сила икономика в Европа.
Изправен пред такава ситуация, въпросът, който всички задават сега, е засегнат ли проектът за европейска интеграция? Какво се случи, така че този вълнуващ политически и икономически съюз да бъде пресечен?
Връзка, изпълнена със съмнения
„Ролята на Великобритания беше на глобалното търговско и политическо надмощие. Следователно Обединеното кралство отказва предложения да бъде част от тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО). “
За да разберем традиционното нежелание на британците към европейските интеграционни процеси, струва си да анализираме историята му в Европа. През 50-те години, когато Обединеното кралство се очертава като една от големите световни сили след Втората световна война, британците вярват, че не трябва просто да се заключват в европейска инициатива. По този начин ролята на Великобритания премина през търговско и политическо надмощие на световно ниво. Следователно Обединеното кралство отказва предложения да бъде част от тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО).
Нежеланието обаче беше не само от Великобритания към ЕИО, тъй като известният френски политик Шарл Де Гол не беше за споделянето на европейски проект с британците. Доказателство за това са ветото на британските де Гол през 1961 и 1967 г.
Би трябвало да се изчака до 1973 г., с трета молба за членство, Обединеното кралство да се присъедини към европейския клуб. Бракът между Великобритания и Европейския съюз обаче не беше точно идилична връзка. Изправени сме пред турбулентна траектория, в която голяма част от британския политически спектър и неговото общество са били силно евроскептични.
Съмненията относно ролята на Великобритания в Европа бяха очевидни още през 1975 г., когато беше свикан референдум за решение за евентуално излизане на Великобритания от ЕИО.
Тази трудна връзка ще продължи, когато британският премиер Маргарет Тачър предприе важен обрат в политическите си позиции. От насърчаването на британската интеграция в Европа, той продължи горещо да иска промяна в вноските в ЕИО през 1980 г. Освен това Тачър стигна дотам, че предупреди ЕИО, че е готова да удържи европейските данъци, ако няма промяна в вноските на Великобритания в европейския бюджет.
„Желязната дама“ вярваше, че Обединеното кралство прави вноски, които далеч надхвърлят това, което получават. В този смисъл си струва да си припомним фразата, в която Маргарет Тачър провъзгласи „Искам да си върна парите!“.
Години по-късно ожесточената защита на позициите на Тачър се изплати и Великобритания видя, че нейните задължения за вноска в бюджета на Общността са намалени с това, което се нарича „британски чек“. Така още един белег остана във винаги трудните отношения между Обединеното кралство и Европа.
Опасенията относно европейския проект нарастват
"Тачър прогнозира провал на всички нива в опита за създаване на велика европейска държава."
Но сътресенията не приключиха и новите британски несъответствия се очертаваха. Маргарет Тачър продължи да проявява подозрение към европейските политики, като твърди, че те узурпират националния суверенитет. Доказателство за това е намесата му в белгийския град Брюж през 1988 г., в която думите му посяват зародиша на британския евроскептицизъм. Тачър прогнозира провал на всички нива в опита за създаване на велика европейска държава.
По този начин Великобритания отказа да се присъедини към еврозоната, като запази лирата си за своя валута. Освен това Обединеното кралство също отказа да бъде част от така нареченото Шенгенско пространство (стартирано през 1995 г.), което позволи свободното движение на хора през територията на Общността.
Но защо Великобритания се беше заела с европейски проект, който й причини толкова много разногласия? Отговорът се криеше във вътрешния пазар, чието разширяване бе в полза на британските икономически интереси.
Присъединяването на страните от Източна Европа към ЕС обаче не се възприема благосклонно от част от британското население. Имаше много хора, които се страхуваха да не загубят работата си поради пристигането на чужденци, желаещи да работят с по-ниски заплати.
Нарастващият скептицизъм накара премиера Дейвид Камерън да предложи референдум за престоя на Великобритания в Европейския съюз. На 23 юни 2016 г. с малко разлика британците решават да изтеглят Великобритания от Европейския съюз.
Самият Брекзит в крайна сметка ще погълне премиери като Дейвид Камерън и Тереза Мей, оставяйки ръководителя на британското правителство в ръцете на евроскептика Борис Джонсън.
Европейският съюз и Великобритания, шапки
„Отказът на Великобритания от европейския проект оставя дълбок разрив в Европейския съюз. Когато политическото и икономическото сътрудничество е най-необходимо, идва разделението.
Ясно е, че Великобритания, по време на членството си в Европейския съюз, не е участвала във всички инициативи за интеграция, особено по политически и парични въпроси. Неговият голям и явен интерес е свободната търговия между европейските страни.
С Брекзит и Великобритания, и Европейският съюз губят. С нарастващата глобализация на икономиката разделението и отстъплението към националните интереси пораждат слабост.
По този начин Европейският съюз губи партньор, който е втората му по големина икономическа сила, не повече и не по-малко от приблизително 15% от европейския брутен вътрешен продукт (БВП). Brexit отбелязва и сбогуването с един от най-важните вносители в европейския бюджет и загубата на финансов център с размерите на Лондонската фондова борса. Всичко това, без да се забравя неуспехът, който води до политическо влияние, тъй като Великобритания е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
По подобен начин Брекзит без политическо и търговско споразумение може да бъде ужасно труден за Обединеното кралство. Недостигът на суровини като храна може да достигне британските земи, към което трябва да се добави и рязък спад на лирата, да не говорим за хаоса, който може да се развихри в пристанищата и митниците на Обединеното кралство.
Липсата на споразумение би означавало също значително увеличаване на бюрокрацията, което би затруднило свободната търговия и следователно би било голяма пречка за британската икономика.
И факт е, че излизането от единния пазар на Великобритания би довело със себе си връщане към сценарий на тарифите, с последващо увеличение на цената на нетрайните продукти.
Също така британската индустрия може да престане. Фабрики във Великобритания доставят части от страни членки на ЕС. Този тип промишленост използва производствена система „точно навреме“, така че ако частите не пристигнат навреме, това би означавало спиране на индустриалното производство.
Съмненията витаят на несигурен хоризонт. Наранен ли е сериозно проектът за европейска интеграция? Брекзит ли беше крайният провал на Европа? Греши ли Великобритания, изолирайки се от Европа? Какво трябва да направи Европа, за да се откаже от разделението и да се върне по пътя на сътрудничеството?
Изоставянето от Великобритания на европейския проект оставя дълбок разрив в Европейския съюз. Когато най-необходимо е политическо и икономическо сътрудничество, идва разделението. Изглежда, че дори самият Европейски съюз е под въпрос. Сложно е да се обединят интересите на страните, които са толкова сложни и с много различни интереси. Разногласията и разногласията вземат своето, сериозно износват онова, което е било обнадеждаващо, възникнало след Втората световна война.