На 11 ноември 1918 г. пушки и оръдия замлъкват в европейските окопи. Първата световна война беше приключила и месеци по-късно през 1919 г. беше подписан Версайският договор, който щеше да има дълбоки икономически последици.
След четири тежки години на човешка катастрофа светът претърпя голяма икономическа промяна. Международната търговия претърпя много силен спад, тъй като с избухването на конфликта Германия и съюзниците прекъснаха търговските си отношения. В този смисъл беше повече от очевидно, че Първата световна война е насърчила икономическия национализъм.
Световна икономика, обърната с главата надолу от войната
Страните с икономически системи на свободен пазар са видели как правителствата поемат контрола върху икономиката, като се намесват в цените и решават как се разпределят ресурсите. Усилията на нациите бяха насочени към производството на оръжия, което значително стимулира тежката индустрия.
За да добавим обида към нараняването, намесата в конфликт с размерите на Първата световна война беше опустошила финансовата система. Държавите решиха да използват своите златни резерви за придобиване на военни материали, като същевременно увеличиха количеството пари в обращение, за да могат да покриват вътрешни разходи. В резултат на това европейските държави изпитваха висока инфлация.
Когато светът се превърна в икономическа пустош, беше спешно да се изостави военната икономика и да се премине към икономика на мира. По-точно Версайският договор се опита да се справи с икономическите и трудови последици, причинени от Великата война.
Съединените щати се превръщат в голямата световна сила
Преди избухването на конфликта Германия и Великобритания се бориха да бъдат великите сили на политическо и индустриално ниво. Войната обаче струва на Великобритания световната хегемония, която беше приета от Съединените щати.
Американците бяха увеличили своята икономическа мощ и техните заеми спомогнаха за финансирането на войната, така че много страни имаха дълг със САЩ. През 1914 г. Съединените щати имаха дълг към други страни на стойност около 3,7 милиарда долара, но след войната положението му се промени напълно. Това ще рече, че през 1919 г. американските кредитори са общо за 3 000 милиона долара. И то е, че само Ню Йорк имаше финансовия капацитет да предоставя дългосрочни заеми.
Нарастващото икономическо влияние на Съединените щати беше повече от очевидно, а неговата валута, доларът, се превърна в единствената, която може да бъде превърната в злато. За разлика от това лирата вече не беше валута, конвертируема в злато.
Тежко наказание за Германия
Но договорът, подписан във Версай през 1919 г., беше истинско фиаско на политическо и икономическо ниво. Не бяха очертани очертанията на това каква трябва да бъде новата световна икономическа система.
Германия, която загуби голяма част от териториите си и се прости с колониалната империя, беше осъдена да плати икономическите разходи на войната. Непосилните военни репарации, които съюзниците наложиха на Германия, възлизаха на 132 000 милиона златни марки (което сега би означавало около 642 000 милиона долара). Такава сума беше просто безценна. Германия не само беше осъдена да плаща астрономически военни репарации, но и беше лишена от търговския си флот.
Тъй като Германия не можеше да плати военни репарации, страната преустанови плащанията. В отговор френски войски окупираха Рурския индустриален район. В обезсърчаващ сценарий на хиперинфлация, глад и социални конфликти бяха дадени необходимите съставки за разпространението на тоталитарна идеология като нацизма.
Налагането на такива сурови условия върху икономическата мощ на германското образувание беше контрапродуктивно. И то е, че Германия с добро икономическо здраве би улеснила възстановяването на европейската икономика. Всъщност известният икономист Джон Мейнард Кейнс, който беше част от британската легация във Версай, предупреди за сериозната грешка, свързана с налагането на толкова тежки санкции срещу Германия. За съжаление позициите на Кейнс не бяха изслушани и недоволният британски икономист избра да напусне поста си в легацията, договаряйки условията на Версайския договор.
Макар да е вярно, че Версайският договор се провали политически и икономически, той донесе подобрения в правата на работниците. В този смисъл беше постигнат важен напредък по отношение на продължителността на работното време (8 часа на ден), седмичните почивки, изплащането на достойни заплати, забраната на детския труд, както и по-равното заплащане за мъжете и жените.