Трайно увреждане е ситуацията, при която работникът след заболяване или злополука представлява анатомични или функционални намаления, които му пречат да изпълнява нормално работата си.
Това трайно увреждане означава, че няма възможност за решение или подобрение. По тази причина противоположността на временното увреждане се характеризира като трайно.
По изключение тези наранявания могат да се подобрят и в този случай класификацията на трайните увреждания ще бъде променена на временна.
Признаването на трайно увреждане предполага право на финансова помощ с цел намаляване на икономическите последици от засегнатото лице, което няма да може да получи заплатата си.
Характеристики на трайно увреждане
Основните характеристики на трайното увреждане са:
- Медицински специалист удостоверява обективно анатомичния или функционалния спад.
- Това увреждане се декларира след получаване на медицинско изписване. Това е така, защото докато лицето е на лечение, въздействието, което ще има инцидентът или болестта, не може да бъде оценено, докато не приключи.
- Той трябва да представлява функционални намаления от сериозен характер за развитието на работата, извършена от засегнатото лице. Обикновено има минимално функционално намаление, за да се квалифицира трайно увреждане и обикновено е 33%.
- Тези намаления трябва да бъдат предвидимо окончателни. Въпреки че те биха могли да се променят и в този изключителен случай признаването на увреждането или степента на това би се променило.
- Тези намаления трябва значително да намалят или дори да обезсърчат трудоспособността.
Видове трайно увреждане
Има различни степени на трайно увреждане в зависимост от тежестта на нараняването във връзка с възможното развитие на работата на засегнатото лице:
- Частично трайно увреждане: Те са хората, които претърпяват трайни наранявания и тяхното последствие е намаляване на развитието на основните и обичайни функции на професията им. Това не означава, че те не могат да си вършат работата преди нараняването, но това засяга функциите, които са изпълнявали редовно.
- Общо трайно увреждане: Те са хората, които не могат да изпълняват обичайната си работа, тази, която са упражнявали преди заболяването или инцидента, които са ги оставили с тези наранявания.
Но в тези случаи, ако те биха могли да развият различна професия. Например, ако човек е имал редовна професия като сервитьор и остава в инвалидна количка, той вече няма да може да упражнява обичайната си професия, но може да е административна.
- Абсолютно трайно увреждане: Те са хората, които не могат да упражняват какъвто и да е вид професия, тъй като имат много сериозно функционално намаление.
- Абсолютна инвалидност: Това е много сериозно необратимо увреждане. Човек придобива състоянието на абсолютна инвалидност, когато не може сам да извършва основните дейности в живота и се нуждае от помощ от трето лице. Например човек, който не може да яде или да се къпе сам.
Пример за трайно увреждане
За да разберем трайното увреждане, ще видим пример, който прави разлика между трайно и временно увреждане:
Работник (сервитьор) претърпява пътнотранспортно произшествие, което го оставя паралегичен, като му пречи да изпълнява обичайната си работа, това е трайно увреждане.
Вместо това временно увреждане би било следното:
Работникът (сервитьор) претърпява пътнотранспортно произшествие, което причинява изкълчване на глезена, което му пречи да развива работата си за определено време, но в края на този период той ще може да възстанови обичайната си професия без неудобства.