Договорът от Лисабон е договор, който модифицира Договора за Европейския съюз и Учредителния договор на Европейската общност.
Договорът от Лисабон беше подписан в град Лисабон (Португалия) на 13 декември 2007 г. Споменатият договор обаче влезе в сила в края на 2009 г.
Цел и значение
Основната цел на договора беше да подобри функционирането на Европейския съюз. За целта предоставяне на нови законодателни правомощия на Европейския парламент и засилване на гласа на гражданите по отношение на посоката, в която ще поеме Съюзът.
Забележителни промени в Договора от Лисабон
По-долу описваме някои от най-забележителните промени, които договорът въведе:
По-голяма власт на Европейския парламент
- „Европейската общност“ изчезва, докато „Европейският съюз“ (ЕС) придобива правосубектност и заедно с това правомощието да подписва споразумения на ниво общност.
- Законодателните правомощия на парламента бяха разширени до над 40 нови области. В тази връзка, като земеделие, енергийна сигурност, имиграция, правосъдие и фондове на Съюза.
- Парламентът е поставен наравно със Съвета, който представлява правителствата на държавите-членки. Парламентът също така получава правомощия да одобрява целия бюджет на ЕС заедно със Съвета.
- Беше определено, че Парламентът ще избере председателя на Комисията, изпълнителния орган на ЕС. Това решение трябва да отразява резултатите от европейските избори и следователно по избор на избирателите.
- Парламентът става пазител на Хартата на основните права, интегрирана в Договора от Лисабон. Също така правото на гражданска инициатива, което позволява на гражданите да искат нови политически предложения, ако един милион души са подписали определена петиция.
Други съответни промени
- Създава се Съдът на Европейския съюз. Първоинстанционният съд е преименуван на Общ съд и могат да бъдат създадени специализирани съдилища. Освен това Съветът може да създаде Европейска прокуратура за борба с престъпленията, които увреждат финансовите интереси на Съюза.
- Те са създадени от фигурите на председателя на Европейския съвет и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, за да осигурят по-голяма съгласуваност и приемственост на политиките на ЕС.
- Шансовете за стагнация в Съвета на Европейския съюз се намаляват чрез гласуване с квалифицирано мнозинство. Прозрачността се увеличава и системата с квалифицирано мнозинство се модифицира (Към 1 ноември 2014 г. квалифицираното мнозинство се определя като минимум 55% от членовете на Съвета, който включва поне петнадесет от тях и представлява държави-членки, които събират поне 65% от населението на Съюза).
- „Стълбовете на общността“ изчезват. Съкращенията CFSP (обща външна политика и политика на сигурност) и JAI (правосъдие и вътрешни работи), последвали различен законодателен процес, са интегрирани в Основния договор на Европейския съюз.