Външните ресурси са тези, които не идват от собствените средства на дадено дружество и капитала, записан от него. Те се намират в пасивите на баланса, така че са задължения за плащане.
Те се считат за много важни, тъй като позволяват на компанията да допълни своята наличност на пари (нейните форми на финансиране). По принцип те обикновено се състоят от кредитори (за предоставяне на услуги и търговски сметки за плащане) и банков дълг.
Изключително важно е в една компания да изпълнява ангажиментите си за плащане навреме, за да поддържа и увеличава нивото на външните ресурси (като придобива повече дългове например и има положителен финансов ливъридж).
Поради това е важно да има финансов модел с повтарящи се доходи и постоянен приток на парични потоци, за да се изпълнят дълговите ангажименти с трети страни. Дори онези бизнес модели, които предплащат най-силните дългови позиции по отношение на обема, са по-привлекателни за инвеститорите и акционерите, тъй като те отразяват сериозността на компанията по двупосочен начин, както в генерирането на приходи, така и в ангажираността към вашите разходи.
Външните ресурси са сумата от краткосрочните и дългосрочните задължения:
Ресурси на трети страни = текущи задължения + нетекущи задължения
Пример за външни ресурси
Външните ресурси на дадено дружество могат да бъдат намерени в баланса (пасивите) на същото, в категориите Текущи пасиви и нетекущи пасиви.
Нека видим графиката на салдото на тази компания X, изразена в евро:
- Текущи пасиви: Представлява този вид външно финансиране със срок на падеж не повече от една година. Например бизнес бележки.
- Нетекущи задължения: Представлява този вид външно финансиране със срок на падеж повече от една година. Например облигации, задължения или дългосрочни заеми.
Финансиране от трети страни е сумата между текущите и нетекущите задължения:
Ресурси на трети страни = Текущи задължения + нетекущи задължения
RA = 14 500 + 5100 = 19 600
От техническа гледна точка идеалът е балансът между собствените ресурси и външните ресурси (в условия на сходни разходи), тъй като, ако зависим прекомерно от външно финансиране, съществува опасност от външна свръхзависимост. Напротив, ако зависим изключително от собствените си ресурси, изчерпваме вътрешния си източник на ресурси.