El pasado fin de semana el presidente de Estados Unidos, Barack Obama, realizaba una visita protocolaria a Alemania para reunirse con la canciller Angela Merkel. Uno de los puntos más polémicos fue la cuestión del TTIP (Transatlantic Trade and Investment Partnership, o Asociación Transatlántica para el Comercio y la Inversión), que apoyan ambos mandatarios. El avance de las negociaciones ha alertado a una parte de la opinión pública alemana, hasta el punto de organizar manifestaciones contra la visita del presidente Obama.
El acuerdo, actualmente negociado entre las autoridades de la Unión Europea y de Estados Unidos, supondría la creación de la mayor área de libre comercio del mundo, con la supresión de barreras arancelarias y no arancelarias (a excepción de algunos sectores protegidos) y una nueva regulación común en materia de inversiones, movilidad de capitales y circulación de personas. A lo largo de los últimos años el tratado ha sido objeto de un intenso debate, con tantos defensores como detractores: mientras que unos sostienen que la apertura de mercados beneficiaría a la economía, otros afirman que muchas empresas no podrían competir en las nuevas condiciones y se verían condenadas a desaparecer. Es en resumen el viejo dilema entre libre comercio y proteccionismo, en el contexto de la globalización del siglo XXI. En cualquier caso, es importante analizar las ventajas y desventajas del tratado a la luz de la teoría económica.
Antes de entrar en un análisis sectorial conviene tener en cuenta los dos factores que pueden hacer que un producto sea competitivo con respecto a los demás: un precio de venta más bajo o un valor añadido superior (lo cual puede lograrse a través de la calidad, la innovación y la diferenciación). Teniendo en cuenta que Estados Unidos y Europa cuentan con economías muy orientadas al valor añadido (y por tanto muy igualadas en este aspecto), podemos concluir que los precios jugarían un papel fundamental en la competencia entre los dos bloques.
Изправен пред това сравнение, заключението изглежда очевидно за очите на всеки икономист: ако бъде подписано споразумението за свободна търговия, САЩ биха имали силно предимство в почти всички сектори чрез цени, докато Европа можеше да прибегне само до онези стоки, чието производство ( тясно свързана с качеството и традицията) е трудно да се замени. С други думи, Европа би изнасяла, например, вина с наименование за произход за Съединените щати, но би внасяла бутилки, коркови тапи и практически всякакъв друг вид суровини, необходими за производствения процес, от другата страна на Атлантическия океан. В този контекст растежът на облагодетелстваните от борсата сектори не би могъл да компенсира спада на останалата част от икономиката и тогава може да се каже, че договорът ще генерира рецесия и безработица в Европа, с обратен ефект в САЩ. Тази гледна точка ще засили аргументите на нарушителите на договора, тъй като би оправдала до известна степен поддържането на протекционистични мерки.
Има обаче друга, по-широка перспектива, която би ни позволила да стигнем до обратното заключение, тоест, че споразумението ще облагодетелства и двете страни. Както вече споменахме, по отношение на абсолютното предимство, споразумението за свободна търговия в крайна сметка ще бъде от полза за САЩ в практически всички икономически сектори, тъй като по-ниските производствени разходи биха довели до по-голяма конкурентоспособност. По отношение на сравнителното предимство обаче бихме могли да заключим, че като не разполагаме с неограничени ресурси и разширяването на пазарите му, най-изгодното за Съединените щати би било да се специализират само в сектори, в които това конкурентно предимство е по-голямо, докато Европа същото, въпреки че това означава износ на стоки, които са относително по-скъпи от вашите конкуренти от другата страна на Атлантическия океан. Следователно, според този подход споразумението за свободна търговия не би означавало чисто унищожаване на работни места, а просто трансфер на ресурси към най-конкурентните сектори на икономиката.
Във всеки случай, при някоя от двете предишни перспективи, несъмнено е, че споразумението ще засили съвпадението на цените на производствените фактори между двата икономически блока. Тук се появява една от най-противоречивите точки на въпроса, тъй като работата също е фактор на производството, а цената му е заплата. Като се има предвид, че европейските разходи за труд са по-високи от тези на Съединените щати, може да се заключи, че споразумението ще доведе до намаляване на заплатите в Европа и по този начин ще има ужасни социални последици в Стария континент.
Тази последна гледна точка обаче напълно пропуска влиянието на производителността върху заплатите. Вярно е, че в икономическата история не липсват случаи на държави, които, отваряйки се за свободна търговия, не са били в състояние да се конкурират по отношение на цените и са виждали унищожаването на промишлената им тъкан (като Аржентина през 70-те). Но не по-малко вярно е, че други, които правят абсолютно същото (като скандинавските страни в началото на века или Индия през 90-те), са успели да генерират повече работни места и богатство. Някои може да се чудят как е възможно това? Има ли различни икономически закони за всяка държава? И може би дебатът не трябва да се фокусира върху приемането или отхвърлянето на свободната търговия, между свободните търговци и протекционистите, както виждаме в повечето медии. Истинската дилема, може би, трябва да започне от неизбежността на процеса на икономическа глобализация, за да помислим как наистина искаме да се конкурираме в света: чрез цени или от добавена стойност.