Кой би се възползвал от споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС?

Проблемът е, че продажните цени обикновено се обуславят от производствените разходи и те са по-ниски в САЩ (с по-ниски разходи за заплати, енергия и суровини, отколкото в Европа). Освен това нейната икономика е в състояние да направи своите човешки ресурси печеливши по-ефективно (както се вижда от данните за производителността) и има по-голям капацитет за иновации (чрез инвестиране на повече ресурси в НИРДИ). Ако към това добавим ефекта от обменния курс, при по-силно евро спрямо долара, неизбежната последица ще бъде това Европейските продукти няма да могат да се конкурират по цена със северноамериканските.

По сектори е ясно, че Съединените щати несъмнено имат конкурентно предимство в области като суровини, енергия и индустриални стоки (както междинни, така и крайни), както и износими нефинансови услуги. От друга страна, Европа би могла да се възползва от търговията в много по-ограничени сектори като някои хранителни продукти (вино, масло и др.) И луксозни стоки. При това сравнение обаче селскостопанският и животновъдният сектор ще бъдат изключени поради силното изкривяване на публичните субсидии върху цените, което затруднява изчисляването на реалните производствени разходи.

Изправен пред това сравнение, заключението изглежда очевидно за очите на всеки икономист: ако бъде подписано споразумението за свободна търговия, САЩ биха имали силно предимство в почти всички сектори чрез цени, докато Европа можеше да прибегне само до онези стоки, чието производство ( тясно свързана с качеството и традицията) е трудно да се замени. С други думи, Европа би изнасяла, например, вина с наименование за произход за Съединените щати, но би внасяла бутилки, коркови тапи и практически всякакъв друг вид суровини, необходими за производствения процес, от другата страна на Атлантическия океан. В този контекст растежът на облагодетелстваните от борсата сектори не би могъл да компенсира спада на останалата част от икономиката и тогава може да се каже, че договорът ще генерира рецесия и безработица в Европа, с обратен ефект в САЩ. Тази гледна точка ще засили аргументите на нарушителите на договора, тъй като би оправдала до известна степен поддържането на протекционистични мерки.

Има обаче друга, по-широка перспектива, която би ни позволила да стигнем до обратното заключение, тоест, че споразумението ще облагодетелства и двете страни. Както вече споменахме, по отношение на абсолютното предимство, споразумението за свободна търговия в крайна сметка ще бъде от полза за САЩ в практически всички икономически сектори, тъй като по-ниските производствени разходи биха довели до по-голяма конкурентоспособност. По отношение на сравнителното предимство обаче бихме могли да заключим, че като не разполагаме с неограничени ресурси и разширяването на пазарите му, най-изгодното за Съединените щати би било да се специализират само в сектори, в които това конкурентно предимство е по-голямо, докато Европа същото, въпреки че това означава износ на стоки, които са относително по-скъпи от вашите конкуренти от другата страна на Атлантическия океан. Следователно, според този подход споразумението за свободна търговия не би означавало чисто унищожаване на работни места, а просто трансфер на ресурси към най-конкурентните сектори на икономиката.

Във всеки случай, при някоя от двете предишни перспективи, несъмнено е, че споразумението ще засили съвпадението на цените на производствените фактори между двата икономически блока. Тук се появява една от най-противоречивите точки на въпроса, тъй като работата също е фактор на производството, а цената му е заплата. Като се има предвид, че европейските разходи за труд са по-високи от тези на Съединените щати, може да се заключи, че споразумението ще доведе до намаляване на заплатите в Европа и по този начин ще има ужасни социални последици в Стария континент.

Тази последна гледна точка обаче напълно пропуска влиянието на производителността върху заплатите. Вярно е, че в икономическата история не липсват случаи на държави, които, отваряйки се за свободна търговия, не са били в състояние да се конкурират по отношение на цените и са виждали унищожаването на промишлената им тъкан (като Аржентина през 70-те). Но не по-малко вярно е, че други, които правят абсолютно същото (като скандинавските страни в началото на века или Индия през 90-те), са успели да генерират повече работни места и богатство. Някои може да се чудят как е възможно това? Има ли различни икономически закони за всяка държава? И може би дебатът не трябва да се фокусира върху приемането или отхвърлянето на свободната търговия, между свободните търговци и протекционистите, както виждаме в повечето медии. Истинската дилема, може би, трябва да започне от неизбежността на процеса на икономическа глобализация, за да помислим как наистина искаме да се конкурираме в света: чрез цени или от добавена стойност.