Гербовото мито - какво е това, определение и понятие

Данъкът върху печата е данък върху документи. Тоест таксата пада върху публичен или частен документ, който трябва да бъде платен от заинтересованата страна. С други думи, това е данък, който трябва да плащат всички, които искат да установят, регистрират, модифицират или погасят задълженията си, изцяло или частично, в документ.

Данъкът върху печата е, както казахме в началото, данък върху документите. Това означава, че данъкът пада върху издаването или модификацията на документ. Следователно този данък събира такса за дейности, основани на конституцията, за записване, изменение или погасяване на задълженията на заинтересована страна, всички изразени и събрани в документ.

По този начин гербовият сбор е един от най-старите известни данъци. Е, произходът му датира от колониалните времена, когато Испания завладява различни територии в Латинска Америка. По този начин правителството отговаряше за предоставяне на доказателства за документите и договорите, които бяха отбелязани, тъй като само правителството имаше печата, който гарантираше, че посоченият документ е платил съответните такси, за да бъде валиден.

По този начин данъкът е останал наличен през годините и днес той попада върху поредица от документи, които все още изискват съответния печат, който гарантира тяхната достоверност. По същия начин гарантира, че са спазени всички изисквания, установени от действащото законодателство.

Характеристики на гербовия данък

Преди да детайлизираме основните характеристики на данъка върху марката, трябва да подчертаем основните елементи, за да може да възникне съществуването на този данък:

• Съществуването или издаването на публичен или частен документ.
• Документът трябва да представя задължението.
• Територия, на която се съхранява документът.
• Установената сума.
• Страните, участващи в документа.
• Нотариусът или лицето, което отговаря за валидирането на случилото се.

От друга страна, както казахме, основните характеристики са следните:

• Това е данък.
• Попада върху поредица от документи.
• Документът може да бъде публичен или частен.
• Трябва да се плати за поредица от действия, свързани с издаването или модификацията на документ.
• Документът трябва да посочва, че данъкът трябва да бъде платен.
• Обикновено нотариус удостоверява плащането на този данък.
• Това е един от най-старите данъци, които съществуват.

Кой трябва да плати гербовото мито?

Както при всички данъци, таксата има данъчнозадължено лице, което трябва да плати разходите, и активно лице, което събира парите, които плаща задължението.

В този данък активен субект е държавата, която събира парите, които идват от този данък.

От друга страна, данъкоплатецът е лицето или гражданите, които трябва да платят разходите за този данък, след като е извършено каквото и да е действие, облагано от него.

На свой ред като данъчнозадължено лице бихме имали и събирача, който трябва да събира данъка и по-късно да го плати на държавата.

Документи, събирани с гербови мита

Сред документите, наложени от този вид данък, трябва да изтъкнем следното:

• Удостоверяване.
• Сертификати, академични или не, издадени в чужбина.
• Документи за самоличност или паспорти, издадени в чужбина.
• Разпознаване на подпис.
• Публични дела и прехвърляне на активи.
• Заверени документи.
• Записи на заповед.
• Проверки
• Облигации.

Разходи за гербови такси

Цената на гербовото мито варира в зависимост от държавата, за която се отнасяме. В зависимост от законодателството си този данък ще представлява по-голяма или по-малка надбавка за данъкоплатеца.

Въпреки това, в страни като Колумбия данъкът върху марката се събира в размер на 10% за всички документи, както и стойностите, които този данък начислява. Законът обаче е в процес на промяна.

Кой събира данъка върху марката?

Сред агентите, които събират този данък, се открояват следните профили:

• Нотариус.
• Дипломатически агенти.
• Консулски офиси или посолства.
• Публични субекти.
• Длъжностни лица.
• Фирми, които издават официални документи.
• Банки.

Пример за данък върху марката

За да дадем пример за ситуация, в която трябва да се плати този данък, нека си представим, че купуваме къща, а продавачът трябва да ни прехвърли актива.

Този трансфер е свързан с разходи, които заинтересованите страни трябва да платят на държавата, за да бъде тази покупка извършена законно.

Друг ясен пример се намира в документи като паспорта. Паспорт, който при издаването му поражда разходи, които трябва да платим на държавата за издаването на този документ.