Стратегията за сегментиране на пазара се използва от всяка компания, когато реши да раздели общия пазар, на който се конкурира, на групи, които имат хомогенни характеристики.
Разбира се, за да бъде стратегията ефективна, компанията трябва да раздели своите клиенти на групи от членове, които имат сходни нужди, харесвания, желания и предпочитания. Всяка група формира различен сегмент, т.е. всяка група трябва да се различава една от друга.
Следователно всеки сегмент има черти, които са често срещани сред членовете му, което го прави хомогенна група. Но в същото време тя трябва да бъде разнородна между една и друга група, тъй като всички сегменти трябва да са различни един от друг.
Освен това, за да раздели пазара на сегменти, компанията трябва да има много информация за своите клиенти, след което трябва да избере сегмента или сегментите, които реши да обслужва. Избраният сегмент или сегменти представляват неговата целева група или целеви пазар за компанията.
Видове стратегии за сегментиране
Най-често срещаните стратегии за сегментиране, които компаниите използват, са:
1. Недиференцирана стратегия за сегментиране
Разбира се, в този случай компанията признава, че на пазара има различни сегменти, но решава да не се насочва към определена група. Следователно той се фокусира върху целия пазар, използвайки един и същ маркетингов план и представяйки една-единствена оферта, за да задоволи нуждите. Тоест решава да обслужва масовия пазар.
- Предимство: Фирма, която използва недиференцирана сегментация, печели предимства при постигане на по-високо ниво на производствена ефективност, което от своя страна й помага да поддържа по-ниски производствени и маркетингови разходи.
- Недостатък: Най-важният риск, пред който е изправена компания, която излиза на пазара със стандартизиран продукт, възниква, когато се изправя пред конкуренти, които предлагат специализирани продукти, които могат да отговорят на нуждите на пазара по превъзходен начин.
2. Диференцирана стратегия за сегментиране
Напротив, диференцираното сегментиране предполага, че компанията идентифицира и избира един или повече сегменти, които решава да обслужва. Всеки сегмент представя общи характеристики и характеристики, за да покрие конкретна нужда.
Всъщност компанията изготвя специализиран продукт и маркетингов план за всяка група. Ако се фокусирате върху една група, вие използвате стратегията за пазарна концентрация и ако насочвате към няколко сегмента, вие използвате многосегментната стратегия.
3. Нишева пазарна стратегия
Вместо това стратегията за ниша се прилага, когато компанията реши да съсредоточи всичките си маркетингови усилия, за да обслужва пазарен сегмент, който е относително малък и добре дефиниран. Тези малки групи са известни като пазарни ниши, които имат уникални и специфични нужди.
Преди всичко това изисква компанията ясно да разбере и да разбере нуждите на тази малка група, която е избрала като свой целеви пазар. След това подгответе продукт и конкретен маркетингов план, който отговаря на нуждите по превъзходен и цялостен начин.
Въпреки че размерът на групата може да е сравнително малък, компанията може да я направи продуктивен и важен сегмент. Тъй като е сравнително малък, той не става привлекателен за големите компании, така че те намират малко или никакви конкуренти.
Критерии за сегментиране
Най-често срещаните критерии, които компаниите използват за сегментиране, са:
- Поведение или поведение на потребителите.
- Демографски аспекти.
- Психографски фактори.
- Географски променливи.
И накрая, можем да заключим, че основната цел на стратегиите за сегментиране е да разделят пазара на групи и сегменти. По този начин нуждите и характеристиките на всяка група могат да бъдат точно определени и известни, така че компанията да подготви продукт и маркетингов план, който се фокусира конкретно върху задоволяването на изискванията на всяка група по превъзходен начин.