Паричната змия е механизъм за парично сътрудничество, създаден от държавите-членки на европейските общности. Това споразумение е създадено между 1972 и 1974 г.
Следователно паричната змия е европейска обменна система. Това се ражда след споразуменията на Международния валутен фонд (МВФ) и Базелското споразумение, които определят граници на колебания за различните валути на планетата спрямо щатския долар.
Всичко това, поради срива на системата от Бретън Уудс с фиксиран обменен курс. Освен това, за Европа маржовете на колебания се основават на две валути: щатският долар е първият, докато, от друга страна, друг марж по отношение на валутите на страните от ЕС помежду им.
Произход на паричната змия
Произходът на паричната змия датира от 1972 г. След случилото се със системата, създадена от Бретън Уудс, и срива на фиксираните обменни курсове, е установена паричната змия.
Това е установено през 1972 г., след Базелското споразумение. За тази цел се установява индексацията на колебанията на валутите на Общността спрямо колебанията на щатския долар. По този начин стабилността на валутите на общността ще зависи от стабилността на долара.
Освен това Европейският съюз (ЕС) установи още един марж, който е този, който зависи от самите валути на общността.
Фактът, че името на паричната змия е получено, се дължи на вълнообразуването, получено в графиката, след като представлява разликата между двата маржа. Тази вълна, която е оформена като змия, е това, което даде името на концепцията.
Как работи паричната змия?
След като страните, принадлежащи към Европейската икономическа общност (ЕИО), осъзнаха проблемите, свързани с наличието на гъвкави обменни курсове за общия пазар, беше създадена валутната змия. По този начин се опитва да осигури стабилност на кръстосаните цени на валутите си.
По този начин паричната змия определя маржове на колебания за различните валути спрямо щатския долар. Ако маржът се разшири, ЕИО се опита да коригира разширяването. По този начин може да се контролира стабилността на валутата.
На свой ред, когато ЕИО установи друг приложим марж, споменатата стабилност също беше гарантирана чрез наблюдение на колебанията на дадена валута по отношение на набора от валути, притежавани от блока на страните от общността.
Какви резултати даде паричната змия?
Паричната змия даде резултати, които изобщо не бяха обнадеждаващи. Дисбалансите между европейските икономики доведоха до по-големи проблеми, които направиха паричната змия неуспешна политика.
По този начин девалвациите и преоценките, като трябваше да се вземат предвид различните изходи и входове на механизма за борсова стабилност, направиха паричната змия система, която не може да коригира този проблем.
За това още през 1979 г. паричната змия беше отхвърлена, за да стартира това, което е известно като Европейската парична система (EMS).
Международна валутна система