Параметрите на нетната настояща стойност (NPV) и вътрешната норма на възвръщаемост (IRR) могат да ни помогнат да проучим жизнеспособността на определени проекти на икономическо ниво. Трябва обаче да е ясно, че тези критерии не винаги съвпадат, те имат своите ограничения и резултатите им могат да бъдат несъвместими в някои случаи.
Затова ще поставим NPV и IRR на масата, за да ги анализираме заедно.
Първата разлика, която трябва да се спомене, е начинът за изследване на рентабилността на даден проект. NPV прави това в абсолютно нетно изражение, т.е. в парични единици, това показва стойността на проекта днес; докато IRR ни дава относителна мярка, като процент.
Тези методи се различават и в третирането на паричните потоци. От една страна, NPV отчита различните матуритети на паричните потоци, като дава предпочитание на най-близките и по този начин намалява риска. Приема се, че всички потоци се реинвестират при една и съща ставка K, дисконтовата ставка, използвана в самия анализ. От друга страна, IRR не счита, че паричните потоци периодично се реинвестират по дисконтовия процент K, а по-скоро при доходност r, надценявайки инвестиционния капацитет на проекта.
Сегашна стойностПример за сравнение между NPV и IRR
Нека разгледаме кратък пример, за да изясним тази последна идея. Какво означава една инвестиция да има вътрешна норма на възвръщаемост от 40%? Според критериите за IRR, това би означавало, че след една година получените средства ще бъдат реинвестирани на 40% и по този начин със средствата от втората година и следващите години. Хипотеза далеч от реалността.
Следващата графика показва връзката между NPV и IRR.
Виждаме, че за проекта има толкова много NPV, колкото се използват дисконтови ставки. По отношение на IRR графиката показва, че има само един, но това не винаги е така, това зависи от структурата на инвестиционните парични потоци. Обяснено е по-долу.
Фокусирайки се върху резултатите, които предлагат, ще видим, че може да има несъответствия в зависимост от вида на въпросната инвестиция.
В случай на прости инвестиции и двата метода съвпадат в решението за приемане или отхвърляне на проекта. При класирането на инвестициите обаче е възможно всеки метод да ги подреди по различен начин.
При инвестиции, които не са прости, могат да възникнат конфликти на решения дори при приемането или отхвърлянето на инвестицията.
Нека видим различните случаи, които можем да открием, когато анализираме инвестициите, които, както вече беше казано, ще зависят от тяхното естество, независимо дали са прости или не.
Първи случай: както NPV, така и IRR дават едно и също решение за инвестиране и резултати от класирането (прости инвестиции)
Изводи: и двата метода установяват, че проектите са печеливши и че проект Б е за предпочитане пред А.
Втори случай: както NPV, така и IRR дават еднакви резултати при вземане на решения, но не съвпадат при поръчка на инвестициите (прости инвестиции)
Заключения: двата критерия показват, че инвестициите са печеливши, но не са съгласни, когато става въпрос за приоритизиране на инвестициите. Според NPV, B е по-изгодно от A, но по критерия IRR първо бихме избрали A, който има IRR по-голям от B.
Трети случай: проекти с повече от един IRR (не е проста инвестиция)
Заключения: какво означава, че проектът има две IRR? Две стойности правят NPV нула, което създава проблеми при прилагането на критерия IRR за анализ на инвестицията, тъй като не е известно кой IRR да се използва като референтен за сравнение с дисконтовия процент (K).
Нека не забравяме, че правилото за решение е:
IRR> k приема инвестиция
IRR = k безразличен
IRR <k отхвърля инвестицията
Това явление се дължи на факта, че знакът на нетните парични потоци се променя повече от веднъж.
Четвърти случай: проект без IRR (не е проста инвестиция)
Заключения: ако проектът няма IRR, този критерий не може да се използва при вземането на решения.
Изплащане