Намаляващата пределна полезност се отнася до факта, че ползата, която получаваме за допълнителна единица стока или услуга, има тенденция да намалява. Това според консумираното количество стока е по-голямо.
Пределната полезност е ползата, която се добавя или добавя, когато консумираме още една единица стока или услуга. Това намалява, тъй като, тъй като се консумират повече единици, удовлетворението, осигурено от още една единица, е все по-малко и по-малко.
Фактът, че полезността спада с увеличаване на потреблението на стока или услуга, е признат от различни икономисти, които са формулирали закон с общо приложение за изследване на потребителското поведение: законът за намаляващата пределна полезност.
Пределен доходПример за намаляваща пределна полезност
Можем да проверим съществуването на намаляваща пределна полезност в ежедневните ни дейности. Да предположим, че тръгваме да бягаме и сме много жадни. Няма откъде да купим вода, докато не намерим малък магазин.
Първата глътка вода, която вземем, ще бъде много полезна, доставя ни голямо удовлетворение, тъй като сме жадни.
Когато имаме половината бутилка, всяка следваща глътка е полезна, но много по-малко от първата. След като бутилката приключи, може да искаме да си купим друга, но полезността, която ще имаме, ще бъде много по-малка, дори може да дойде момент, в който вече не искаме да пием повече и допълнителна глътка изглежда досадно (вече сме пълни от вода).
В този пример ясно виждаме, че пределната полезност намалява по отношение на броя консумирани единици.
Намаляващата пределна полезност може лесно да се наблюдава и в други примери като: консумация на хляб, мляко, дрехи и др.
Намаляваща пределна полезност и обща полезност
Тъй като пределната полезност намалява, общата полезност се увеличава, но с все по-малки и по-малки темпове (дори нулеви или отрицателни, където общата полезност би застояла или започнала да намалява).
Ето графика, която илюстрира тази връзка:
Както виждаме, когато консумираното количество нараства, пределната полезност (в червено) пада, докато общата полезност нараства до точката, в която пределната полезност става нула (известна също като точка на насищане). След този момент пределната полезност е отрицателна и следователно общата полезност започва да намалява.