Абсолюция - какво е това, определение и концепция

Съдържание:

Anonim

Оправдателната присъда е съдебната декларация, с която се определя вината на физическо или юридическо лице.

Тази оправдателна присъда обикновено се диктува чрез присъда от съдиите и съдилищата. Той обаче може да бъде оправдан и по дела, заведени чрез административни записи по някаква процедура в касата например.

Обявяването на някой за оправдан носи основание за религията. По време на изповедта, след като изложи грехове на религиозната фигура, той освобождава греховете. Въпреки че е вярно, че това значение е различно от юридическото. Тази църковна оправдателна присъда се отнася повече до помилване, отколкото до признание за невиновност.

Оправдателната присъда е обявяване на невиновност по отношение на обвинение, направено от друга страна или от прокурора в рамките на съдебен конфликт.

Това изявление слага край на съдебния процес, може да се обжалва. Това не е просто израз, използван в наказателната юрисдикция. Във всеки съдебен процес този израз се използва от съдията, когато той декларира невинността на подсъдимия.

Обратният израз е осъждането.

Видове оправдателни присъди

Има няколко различни вида оправдателни присъди:

  • Оправдателна присъда поради липса на доказателства: Не се декларира невинност или вина според фактите, но няма достатъчно доказателства, за да бъде осъден подсъдимият и следователно той е оправдан.
  • Опрощаване в резултат на изложението на фактите: От фактите се извежда, че подсъдимият не е автор на деянията, в които е обвинен.
  • Оправдан в случай на съмнениеВъпреки че в процеса има индикации, които могат да показват вина, но има съмнения, които не позволяват да се заключи с пълна убедителност, вариантът ще бъде оправданието на подсъдимия от съдията.
  • Оправдан с резерва: Декларира се невинността на подсъдимия или подсъдимия, но ищецът е посочен по какъв начин може да отиде, за да получи присъда с различен знак.

Ефекти от оправдателната присъда

Абсолюцията може да причини следните ефекти:

  • Тя приключва съдебната процедура.
  • В наказателното производство, ако присъдата, с която подсъдимият е оправдан, е окончателна. Същото лице не може да бъде съдено по едно и също дело и следователно оправдателната присъда е вечна по отношение на конкретния случай.
  • Ако човек, който е бил във временния затвор, бъде обявен за оправдан в наказателния процес, той трябва незабавно да бъде освободен и да получи обезщетение.
  • В гражданския процес, ако присъдата е оправдателна, съществото на делото не е достигнато и това е известно като оправдателна присъда.